Голямата полска режисьорка Агнешка Холанд беше за първи път у нас, като един от най-чаканите гости на София Филм Фест. Още топъл след успеха си в Берлин („Сребърна мечка“ за филм, откриващ нови перспективи в киноизкуството), филмът „Следи“ беше показан премиерно у нас лично от Агнешка Холанд.
снимка: siff.bg
Страхувате ли се от старостта? Мислите ли си понякога, какво ще стане със силите ви, с лицето ви, с духа ви, когато прехвърлите 60-70? След като изгледах филма „Следи“, за първи път имам хубави отговори на тези въпроси: искам да правя филми като този, и да излъчвам красота – вътрешна и външна – като тази на Агнешка Мандат. Не си представяйте обаче, че „Следи“ е „женски“ филм. Нищо подобно… Лентата е, както каза самата Агнешка Холанд, „анархистичен, феминистки екотрилър с елементи на черна комедия и приказка“. Така звучи определението на филм, който печели награда за „откриващ нови перспективи в киноизкуството“…
Трудно ми е да ви разкажа много за преживяването „Следи“, без да ви разкажа твърде много за филма. Затова ще ви предам някои от любопитните истории, които сподели режисьорката пред бългрската публика, която не искаше да я пусне повече от 40 минути след прожекцията…
За сценария
Сценарият на „Следи“ е създаден по романа на една от най-четените и превеждани съвременни полски писателки Олга Токарчук – „Карай плуга си през костите на мъртвите“. „Най-трудно е да се направи добър филм по добър роман“, каза Агнешка Холанд, но ако съдим по реакциите на публиката – направили са го. Накратко: „Следи“ е история за света на пенсионерката Янина Душейко, която живее в малко градче в Судетските планини. Влюбена в природата, астрологията и малките неща, обичаща кучетата си като свои дъщери, Душейко не може да разбере и да приеме забавленията на местните ловци, които и властта, и цървката намират за „нещо нормално“. Един ден съседът на г-жа Душейко е намерен мъртъв и оттам нататък – труповете в историята се трупат един след друг, всичките до един – на ловци. А около тях винаги има само едни следи: на диви животни.
За смелостта
В новия си филм Агнешка Холанд гори църкви и представи, без капка колебание. След премиерата му, някои политически коректни публикации в Полша я определят като „антихристиянка и езичница, промотираща екотероризма“. Определение, на което публиката в кино „Люмиер“ изръкопляска бурно. 🙂
За политиката
Без да е замислян като такъв, филмът „Следи“ се превръща в политически филм, в контекста на сегашната политическа обстановка в Полша, смята режисьорката. „Имаме министър на екологията, който е ловец, ненавижда животните, обича да ги убива, мрази природата, мрази дървета… Това е най-антиекологичното правителство, което съм виждала на тази планета“, каза още Агнешка Холанд, а ние се чудим – в колко ли още страни тази история ще звучи до болка познато…
За новаторството в зрялото творчество (и ценен режисьорски съвет)
За мен да направя този филм, беше приключение – на изцяло нова земя…
Най-хубавото в нашата професия е, че можеш да избягаш от рутината. И дори когато си мислиш, че имаш здрава основа и знаеш всичко, трябва да излезеш от зоната си на комфорт и да достигнеш нова територия, място, където никога не си бил досега…
За усещането, което оставя „Следи“
Усещане за свобода, за адекватно зададени въпроси за човещината, за това, че всяка възраст може да е не просто красива, а и пълноценна, и може би най-хубавото: усещане за надежда. Такива следи остави Агнешка Холанд у мен. А у вас?
Ако не сте гледали премиерата на „Следи“ вчера, имате още две възможности в рамките на София Филм Фест:
22.03.2017
КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР “G8” – 21.15 часа
27.03.2017
EURO CINEMA – 21.00 часа
Автор: Велианна Кашева