fbpx
 

Cinelibri, трети дубъл – или когато писаното оживява

За трета поредна година фестивалът, който обича еднакво много литературата и киното, радва публиката в цели 8 български града. След изключително успешния старт с премиерата на новия филм на Роман Полански „По действителен случай“, обръщаме поглед към програмата му, която наистина не е за изпусканe.

Програмата на Сinelibri 2017 е толкова наситена, че си заслужава подробен преглед на страницата на фестивала, а не обобщения: http://www.cinelibri.com/filmi/ . Класика, съвременен прочет на класиката, съвременни продукции, документални филми и няколко панорамни цикъла. Насред всичко това,  ние се изкушаваме, разбира се, да насочим вниманието ви към прожекциите на къси филми: няколко успешни заглавия от последните години – „Сляпата Вайша“, „Денят на кървавите венци“, „Легенда за първия кукер“, „Иглата“, застават до по-стари късометражни ленти, включително симпатичното заглавие от 1960 (!) – „Снежният човек“ – „една нежна и поетична история за голямата искрена любов на срамежлив снежен човек към малко момиченце“. Наистина звучи като приказка от 60-те!

Освен стойностни заглавия, незабравимите срещи са другата запазена марка на Cinelibri.  На утрешната прожекция на „Завръщане в Монтаук”(17.10, Люмиер Лидл, 20:30ч.) гост ще бъде самият създател на филма, режисьорът Фолкер Шльондорф, определян като жива легенда в немското кино. И той е наистина само едно от имената, гарант за специални срещи, а останалите – цели две от които са днес, можете да разгледате тук: http://www.cinelibri.com/sybitiq/

Снимките в този материал са с автор Яна Лозева;
Източник: фейсбук страницата на Сinelibri

Само преди два дни пък журито присъди статуетката за най-добра екранизация на литературно произведение за 2016 и 2017 г. на режисьора Ферзан Йозпетек за филма „Истанбул червен”, създаден по мотиви от собствения му роман – чудесно доказателство за това, колко добър може да бъде синтеза между две изкуства-вселени.

Точно това всъщност е най-хубавото качество на фестивала Cinelibri, което искрено адмирираме като подход – стремежът да сближава: изкуствата, ценителите им, публиките, интересите… Всеки, който някога е посягал към кинокамерата, знае какво майсторство се изисква, за да се преведе добрата литература на езика на киното. Само че това, което пък ние си спомняме от часовете по любов към киното с професор Георги Дюлгеров, е една много точна за случая фраза:

„Щом искате да бъдете режисьори – не се правете на писатели. Четете! Толкова гениални неща има написани, които просто чакат някой да ги заснеме…“

Или просто Сinelibri 2017 – да погледаме?