fbpx
 

POZOR! КИНО ПОД ПЪТ И НАД ПЪТ, С АНГЕЛ И ЗДРАВКО

На чешки език „pozor“ означава внимание, а на български – хубаво фестивално кино! Срещаме ви с Ангел Хаджийcки и Зравко Григоров, защото обичаме да гледаме филми от далечни земи и да си говорим c хора, обиколили 85 държави! Тези двамата са точно такива, плюс винаги усмихнати и готови да споделят страшно вдъхновяващи филми с българската публика. Сигурни сме, че сте попадали на поне един от всички стойностни фестивали, които организират, а ако случайно не сте, нека ви подcетим, че на 2-ри август започва Кино за пътешественици 2018.

– Тази година ПОЗОР навърши 10! Колко фестивални издания, изгледани филми и пропътувани държави са това?
– Със сигурност можем да потвърдим, че държавите са 85. А изданията на Sofia MENAR са 10. През годините сме работили по много проекти като на този етап продължаваме да се занимаваме с „Кино за пътешественици” и Sofia Biting Docs, иначе някога стартирахме с фестивала „Късо съединение”, като той не беше фокусиран точно върху късометражните филми, а върху омнибусите. Първата организирана прожекция от „Позор” беше „Без ограничения” (Destricted) и тогава направо „отлетяхме” с напълно разпродадена зала в Дом на киното. После видяхме, че нещата изобщо не са толкова лесни, но този заблуждаващ старт ни даде добър тласък.

– Толкова сме свикнали да говорим за „Ангел и Здравко от Позор“, за фестивалите и пътешествията ви, че май никога не сме ви питали вашите пътища как и кога се пресякоха във времето и пространството?
– Нас ни събра Домът на киното. Затова и до ден днешен имаме сантимент към прожекциите там. „Позор” пък се роди в Чехия, откъдето идва и името – на чешки думата означава „внимание”. Иначе пътят ни в София често минава през арт кината, постоянно присъствие сме в Евро синема и Културен център G8.

– Има ли точица по света, където се връщате често?
– Често ходим в Истанбул, през последните 10 години поне по веднъж годишно си намираме причина, за да отидем. Харесва ни да се губим из малките улички и хората с любопитство да ни оглеждат, докато Ангел не се престраши да заговори някой. Той е завършил тюркология и хората много се радват като им говори на турски, защото не срещат често чужденци, които говорят родния им език. Имаме си едни забутани закусвални, в които готвят много вкусно и няма никакви туристи, затова сме на почит като отидем там.

– Обичаме да ходим и в Париж, който също е необхватен и всеки път отсядаме в различна част, за да проучваме нови места. Там винаги пием чай в иранския център Pouya, а Иран е една от държавите, в които винаги ще се връщаме с голямо удоволствие.

– Чували сме и преди за опита ви с Късо съединение… Следите ли напоследък българското късо кино и как ви се струва?
– Тук ни хващате доста неподготвени, след периода на Късо съединение сме доста далеч от българското късометражно кино.
(б.а.: обещаха да наваксат и да поразгледат какво има на нашия сайт! 😉 )

– Бавно и упорито успяхте да си възпитате ваша публика. С какво най-много ви радва тя?
– Публиката ни е много вярна, едновременно подкрепяща и критична. Радваме се, когато залите се разпродават предварително и се упрекваме, когато добър филм се прожектира пред почти празна зала. Просто тогава вината е изцяло наша, защото не сме стигнали до правилните хора. Иначе с годините сме се убедили, че зрители има за всякакви филми.

–  Ходите ли на кино, докато пътешествате?
– Редовно! Най-якото преживяване беше в Джайпур, в Индия, където отидохме съвсем неподготвени в един огромен киносалон с около 1000 места, който беше пълен на макс в 4 следобед. Филмът, който гледахме се казваше Shivaay и се оказа, че е сниман в България. На моменти си говореха на български, но нямаше субтитри на хинди и ние бяхме единствените, които разбира какво се случва. Когато някой запалеше цигара на екрана веднага се появяваше огромен надпис “Smoking Kills”. Иначе всяка целувка и всяка схватка беше съпроводена с шумни аплодисменти и подсвирквания от страна на зрителите. Всяка емоция на екрана се съпреживяваше и в залата. А по средата на филма имаше 20 минути антракт, в който всички се изнесоха, за да си вземат храна и след това се върнаха да ядат в салона.

– Какво обичате да си взимате в куфарите на връщане от новите места?
– Пътуваме само с ръчен багаж, който се състои от раниците, с които си ходим и из София, така че всичко е сведено до минимум. Много рядко си купуваме вещи, защото с годините сме се убедили, че освен да събират прах вкъщи, за нищо друго не ни служат. Затова снимките си остават единствените ни спомени от дестинациите.

– Започва Кино за пътешественици 2018. Какво ново там?              
– Имаме четири ексклузивни прожекции, които селектирахме специално за тазгодишното издание на „Кино за пътешественици”.

„На път през Сахара“ представя екстремното приключение на двама британци, което стартира в Мароко, преминава през Западна Сахара и Мавритания и приключва в Сенегал. „Изгубената камера: Непал“ отразява ежедневието и традициите на хората от планинската държава.

„С тук-тук из Етиопия“ следва група италианци решили да опознаят едни от най-интересните племена населяващи африканския континент. „Сама в Иран“ показва пътешествието на една шведка, която решава да се изправи срещу предразсъдъците, които повечето европейци имат към Иран и да покаже колко топло е посрещната от местните.

Всеки един от четирите филма ще бъде прожектиран еднократно и ще бъде съпътстван с любопитна презентация като Петя Кокудева ще сподели за своите преживявания в пустинята Сахара, Теодора Василева ще разкаже за своите срещи с племената в Етиопия, а ние двамата ще поговорим за нашите пътувания из Иран и Непал.

И ще издадем само, че на презентацията за Непал хората ще могат да опитат традиционни непалски сладкиши, които ние лично донесохме оттам, защото знаехме, че ще покажем този филм и решихме да се подготвим. Имат много специфичен вкус и ще ни е интересно да видим хората как ще ги приемат.

– И последно – за къде са следващите ви билети?
– През септември винаги купуваме билетите за зимната ни дестинация. Така че билети все още няма, но е крайно време да стигнем и до Южна Америка, така че ако всичко е наред, в края на януари, след като свърши Sofia MENAR, се надяваме да сме в Бразилия или Аржентина.