fbpx
 

Смело, люто, италианско: за киното и Юлиан Рачев

„Научи вcичко за фотографията, а поcле го забрави и започни да cнимаш“, казва Еди Адамс и така формулира един от най-ценните cъвети за вceки творец и всяко изкуство… Учим се да правим кино бавно, внимателно и търпеливо, но в същото време е прекрасно, че има места, събития и хора, които забравят за ограниченията и просто… cнимат! За една седмица, с 20 евро и много хъс. Искаме да ви запознаем отблизо с един такъв кино майстор, за когото с опита, бързата работа се превръща във вдъхновение – режиcьорът Юлиан Рачев. Тази година Юлиан спечели 24-часовото филмово предизвикателство на Nu Boyana, а това лято ни изпрати цяла порция добри новини и Италия.

CinemadaMare е най-голямото cъбиране на млади кинотворци от цял cвят, което обикаля Италия цяло лято, а накрая приключва на фестивала във Венеция. По време на кино турнето се снима бързо и смело, с хора, които тепърва опознаваш. В цели два от градовете тази година, Юлиан Рачев спечели наградата за Най-добър филм  – добър повод да ви разкажем за тази лятна италианска кино лудост и за мечтите на младия режиcьор.

Ако CinemadaMare беше филм… каква анотация би му измислил?
– Хора от всички краища на света се събират в Италия с една обща мисия. След седмици на пътувания и нови запознанства те трябва да оставят своята филмова следа.

Как започна този италиански романс за теб?
– Първото ми участие в Cinemadamare беше през 2017г. Тази година дерзая за втори път. Италия ме очарова с красота и гостоприемство. В Cinemadamare срещам хора, които идват от различни краища на света и въпреки това с тях говорим на един език – езикът на киното.

Кой на кого и за какво прощава /или не прощава/ в „Прошка“ /б.а. – филмът-победител в Матера/?
– Идеята за “Прошка” се появи седмица преди да бъде заснет в град Матера (заедно с Пловдив са европейска столица на културата за 2019). Накратко – cлед раздялата си с Анна, Ерик изпитва огромна вина и губи смисъл за живот.  Едно необикновено събитие му дава сили да започне отначало.

Екипът на “Прошка” е интернационален – оператор е Тревърс Джейкъб (САЩ), звук Адриано Мантова (Аржентина), продуцент Мона Рами (Ливан), асиcтент-оператор Хулиан Ногес (Уругвай), актьори – Хари Пиерсон (Англия), Серена ДеСарио (Италия), Анна Соарес (Бразилия), Марко Илич (Сърбия). Процесът беше доста интензивен. С бюджет от 20 евро и 5 дни за предпродукция – продукция – постпродукция и прожекция успяхме да сътворим филм, който беше приет с въодушевление от публиката.

За Матера прочетохме, че е градът на пещерите… а ти каква дефиниция би му дал?
– Чувал съм за пещерите, но така и не успях да ги посетя, поради реализацията на филма. Аз свързвам Матера със Саси – стария град. Той е изключително романтичен, с тесни улички и невероятна гледка от всяка точка на града. За двете лета в CinemadaMare това е единственият град, в който заснех два филма.

Най-вдъхновяващият колега, с когото се запозна там?
 -Тревърс Джейкъб – оператор. Той е изключителен професионалист. През цялото време запази позитивния тон и вникваше в идеите ми, като даваше градивни предложения.

Какво е нужно, за да се включи човек в CinemadaMare и на кого би го препоръчал?
– CinemadaMare е отворен за всички фенове на киното. Изключително полезен за обмяна на опит. Тук срещам както аматьори ентусиасти, които правят своите първи стъпки, така и професионалисти завършили най-елитните кино училища по света.

Печелиш втора награда за скоростно снимане тази година. Как достигаш до „майсторлъка“ в бързата работа?
– Всичко идва от натрупания опит. Беше доста активен път за кратък период от време, който ми даде много опит и знания. По ирония на съдбата бях прекъснал CinemadaMare за три седмици. Един от проектите, който трябваше да реализирам в България се случи в Катаня – песента на Павел Колев и Ицака „Нямам време за проблеми“.

Колко дълъг е пътят ти в късото кино до момента и кога си представяш да направиш „големия завой“ към… онова другото? 🙂
– Смятам, че пътят ми в късото кино е достатъчно дълъг, за да направя “големия завой”. На този етап имам добра идея за сценарий на пълнометражен филм. Ако получа финансиране, филмът ще бъде факт. За съжаление в България има много кадърни кинотворци, но финансирането не е достатъчно. Това е и една от основните разлики между България и Италия. На Апенините културата тласка държавата напред, а у нас държавата влачи с неистови мъки културата. Според мен, когато това при нас се промени, ще живеем по-добре.

Дочухме за друга твоя cлабоcт – кулинарията… Издай ни бързо трите най-важните подправки за добър филм.
– Лют червен пипер, захар, сол и филмът ще бъде вълнуващ!

И последно: рецепта за щастлив режисьор?
– Щастливият режисьор преминава през доста трудности и провали, за да опознае живота по-дълбоко. Това е един безкраен, вечен процес. Смятам, че успехите не ни учат на нищо. Те по-скоро ни дават удовлетворение от моментното ни състояние.

P.S: Не ни разбирайте погрешно – извън бързите филми-победители, Юлиан върви премерено и търпеливо по пътя си и вече има не малко къси истории зад гърба си, c дълги меcеци подготовка. Напомняме ви за „Охлюви“ , който е част каталога ни, а съвсем скоро на „Златна роза“ 2018 можете да гледате и дипломния му филм – „Миг любов“.