fbpx
 

Да запалиш искрата: Един урок по родолюбие с Иван Кънчев

Днес ще ви срещнем с Иван Кънчев, който е един от създателите на популярния проект „Българска история“ и автор на четири книги. Бакалавър е по „Международни отношения“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а към днешна дата се готви за магистърска степен по „Реторика“.

Най-засилен интерес проявява в областта на съвременната българска история – периода след 1944 година, демократичните промени в България и съпътстващите ги социални промени. За любими свои теми посочва географията на селищата в България и инфраструктурните проекти.

„Българска история“ е сдружение, чиято основна задача е съхраняването и популяризирането на българската история чрез развиването на най-големия исторически сайт у нас, обиколки на училища с цел изнасяне на уроци по родолюбие, създаване на образователни клипове, документални поредици, късометражни филми и телевизионни предавания, посветени на бележити лица и събития от родното минало, издаване на книги и списания с историческа тематика.

Представяме ви един млад съвременен български будител:

– Стартирате проекта „Българска история“ през 2012 г. Подемайки тази инициатива, каква е промяната, която виждаш в теб за тези седем години и всичко, през което сте преминали?
– Промяната е много сериозна, тъй като когато започвахме с идеята „Българска история“, аз и колегата ми Марио (Марио Мишев – Бел.р.) бяхме все още ученици. Личности, на които тепърва предстоеше да се формират като хора. Макар сега да не е много по-различно, тъй като все още нямаме и 30 години, но все пак сме в една друга възраст. Развитието на проекта вървеше неразривно и с нашето личностно развитие.

Допуснатите грешки, поради младостта и неопитността ни, са се отразявали и на дейността на сдружение „Българска история“. От друга страна положителните качества характерни за младостта като енергичност и наивност на моменти, също са дали своята роля. Сега, като погледнем назад, оценяваме тези неща и знаем в кои моменти са се проявявали. Така че моето личностно развитие е пряко свързано с проекта, с който се занимаваме.

– Имаше ли разочарования и много „стени“, които да трябва да се разрушат?
– Няма такъв момент на сериозно разочарование през периода на дейността ни, при все, че се занимаваме с обществена дейност или с такава, която хората могат свободно да коментират под публикациите ни в интернет. На фона на всичко, което се случва в нашето общество, ние сме като пощадени, тъй като коментарите са преобладаващо положителни.

Естествено има и негативни, но когато са направени с доза критичност, която ни подобрява, ние много се радваме на тях. Радваме се и оценяваме факта, че коментарите, които са просто едно свободно критикуване са по-малко.

– Вашите идеи и проекти са силно развити в социалните пространства и интернет. Често ли се среща това хейтърство, завладяло дигиталното общуване?
– О, да, виждаме го ежедневно. Все пак нашата страница има над 350 000 харесвания, което е много сериозен процент от цялостно активните българи в Интернет. Там наблюдаваме спорове по определени теми, силно чувствителни за обществото. Нашият личен кръг, който разделяме от професионалния в „Българска история“, също прекарва изключително много време в социалните мрежи и е напълно нормално, когато и лично, и професионално си постоянно в интернет да се сблъскваш с този хейт.

Но той е факт и мисля, че би съществувал и преди 30 години, когато е нямало социални мрежи. Днес разликата е тази, че всеки има трибуна, чрез която да изрази това, което мисли и което го тревожи. Със сигурност фактор изиграва и народопсихологията ни, така че комбинацията на тези два фактора водят до там ежедневно всички ние да се сблъскваме с много негативизъм в интернет.

Въпреки това аз се опитвам да разглеждам този феномен логично, търсейки причината да се случва и се стремя да не ми влияе емоционално, да не ми пречи на мисленето или желанието да се развивам.

– Увеличават ли се читателите ви?
– Да. Сайтът ни вече пет години се развива и има една твърда аудитория, която лека полека се покачва и ние продължаваме да работим върху останалите си канали. Видеосъдържанието ни нарасна изключително много също.

Опитваме се по различни начини да достигаме до хората и да сме постоянни във всяка една от сферите. 

– Един от проектите ви е свързан с обиколки в българските училища и изнасяне на образователни лекции. Продължавате ли го?
– Това е една от нашите най-първи инициативи, която започна през 2013 г. по желание на една учителка. Не го започнахме ние, но идеята ни се видя добра, отидохме и се получи изключително приятно и за нас, и за учениците. Оттогава сме посетили над 300 училища в различни места из България. Били сме къде ли не – от малки училища, с едва 50-60 ученици общо, до някои от най-големите в страната.

Ще продължим да го правим, докато виждаме, че на учениците им е интересно, докато виждаме, че има покани. Никога няма да стане по обратния начин и ние да решим да се самопоканим някъде.

В крайна сметка не работим по конкретен проект, който да ни задължава да трябва да посетим задължително някое училище.

– Разкажи ни за последните ви проекти и тези, които продължавате да движите.
– За обиколките по училищата вече стана дума, така че няма да навлизам отново в детайли. Вече казахме, че ще продължават до тогава, докато мислим, че има интерес към тях.

Иначе през последните години се опитахме да развием сериозно видеосъдържанието. Към днешна дата общият брой видеа, който сме реализирали е над 300, като обхващат най-разнообразни периоди и личности от миналото ни. Този начин на предаване на информация е изключително лесен и достъпен и това се доказва от факта, че имаме видеа, които са гледани над 200 хиляди пъти.

Това е огромен брой хора, който трудно би бил достигнат с книгата. Не казвам, че книгите не се четат – най-малкото би било странно, тъй като днес основна част от дейността ни е издателска, но краткото и сбито представяне на определено събития за 4-5 минути под формата на видео няма как да не достигне до повече хора.

Можете да прочете повече за настоящите и предстоящи проекти, както и цялото интервю тук: