fbpx
 

РЕЖИСЬОРЪТ ДИМИТРИС ГЕОРГИЕВ: Бягството от затвора е безнадеждност

Димитрис Георгиев е само на 25 години, но вече режисира големи звезди. Докато още следва в НАТФИЗ прибира няколко международни отличия за късометражния си филм „Последните два дни“(който вече можете да гледате принас 🙂 ), с участието на популярните актьори Велислав Павлов („Вездесъщият“) и Маргита Гошева („Слава“ и „Урок“). Димитрис е режисьор и на хитовия трейлър към представление на директора на театъра в Тулуза Галин Стоев – „Танцът Делхи“. За снимките разплаква народните артисти Владо Карамазов, Радина Кърджилова, Светлана Янчева и София Бобчева. През последните месеци един от най-забележителните млади режисьори е изправен пред ново предизвикателство – засне филм, вдъхновен от действителни събития – за безпрецедентното бягство на престъпниците Радослав Колев и Владимир Пелов от Софийския централен затвор.

– Димитрис, как въобще се решихте да снимате филм по действителен случай? Защо те вдъхнови историята на двама бегълци, при това убийци?

– Вдъхнови ме нещо съвсем друго в историята, което ме накара да искам да реализирам този проект… Споделих го с другия сценарист на филма – Марий Росен и заедно се потопихме в едни мътни води, в които непрекъснато се появяваха различни, интересни неща, които все повече засилваха значението и важността на проекта за мен. Любопитството около съживилия се сюжет се усилваше непрекъснато и постепенно всичко започна да си идва на мястото. Интересно беше да създадем свои персонажи около съдбите на реалните. Да се опитаме да накараме зрителя да разбере мотивацията зад всяка важна житейска стъпка на тези хора. Продуцентите на филма Данаил Младенов и Теодора Младенова от New European Wave Entertainment повярваха в проекта и ни подкрепиха напълно и безрезервно, а подкрепата на Handplayed Productions, Magic Shop & Leon Audio усъвършенства всичко около филма по начин, по който не съм си и мечтал. Всеки, който беше на терен, бе емоционално въвлечен в историята и вярваше безрезервно в нея.

–  Колко време отне написването на сценария? Двамата с Марий Росен не се ли притеснявахте от реакциите? Все пак Радослав Колев е в неизвестност все още?..

– Подготовката, преди да започнем да пишем самия сценарий, ни отне най-много време. Около 5-6 месеца само обсъждахме проекта и търсихме всякаква информация, запознавахме се по всички възможни начини със случая. След това, в рамките на два месеца, написахме сценария. Отнесохме се свободно към този случай, защото извън обществената му значимост, той е интересен с изключителния път на персонажите. Тази история се занимава със свобода, самота, страх, спасение… и всичко това на фона на една силна безнадежност. Реакциите не ме притесняват. Подготвени сме за всякакви…

– Страхувате ли се от издирвания Радослав Колев?

– Не. Надявам се да няма за какво.

– Разбрах, че МВР са имали интерес и дори са опитали да проучат, дали имате някаква информация в повече. Те търсиха ли ви? 

– Засега не са ми звъняли официално, но от познати разбрах, че са били любопитни и дори нетърпеливи да видят лентата. Не разполагаме с нищо, което може да помогне на разследването и издирването на Радослав Колев. Нямаме друга информация, извън общодостъпната. Разполагаме с някои хипотези и слухове. Наложи се да се консултираме и с адвокат, и то не с един. Имахме възможността да говорим дори с един от адвокатите на Владимир Пелов и да споделим всяко свое притеснение, съмнение и въпрос преди да започнем работа. Това беше доста напрегнат, но също така и много интересен етап от създаването на филма.

– С какво се различават двама главни герои от истинските бегълци?

– Характерите им са напълно различни, част от биографиите също. Това, което мотивира някои от персонажите, също е чиста художествена измислица.

– А по какво си приличат?

– По решенията, които са ги довели до мястото, на което се намират сега. Престъпленията и съответните присъди, които излежават… Пътят, по който вървят също…

– Как се спряхте на актьорите Димитър Иванов и Стоян Дойчев? Как реагираха те на сценария?

– За единият от актьорите бях сигурен, че трябва да изиграе тази роля още в процеса на писане. Самият персонаж започна да живее в съзнанието ми с неговото лице. За другия мислих по-дълго време, но всъщност и актьорът, който в крайна сметка изигра ролята, не излизаше от главата ми. Не мисля, че има други актьори, които могат да изиграят тези персонажи. Те се превъплътиха толкова искрено, сякаш оставиха част от себе си в тях. При първото четене на сценария Стоян веднага ми писа и мисля, прекарахме в разговор цялата нощ. Митко го бяха смутили някои от сцените, но после се оказа че тъкмо те му бяха най-интересни за работа…

Прочетете цялотоинтервю на Криси Димитрова с Димитрис Георгиев на:

Вече може да гледате филма на Димитрис „Последните два дни“, а в петък очаквайте премиерата на „Леки семейни неприятности“.