fbpx
 

Тази седмица препоръчваме: ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В ХОЛИВУД!

„Имало едно време в Холивуд“ е топла и наситена с носталгия buddy комедия за мъжко приятелството в залеза на 60-те години на миналия век в Холивуд.

В същото време е ревизионистки прочит на мрачното историческо събитие, което затваря десетилетието на „свободната любов“ и окончателно унищожава илюзиите за „децата на цветята“ – бруталното убийство на бременната актриса Шарън Тейт и нейни приятели от индоктринираните хипита на Чарлс Менсън.

Освен това филмът е любовно писмо към Ел Ей естетиката на 60-те години – филми, сериали, ритуали, предмети, питиета, храни, заведения, цветове, реплики и усещания.

Най-вече „Имало едно време в Холивуд“ е продукт от мозъка на Куентин Тарантино. Негов девети и вероятно предпоследен филм, както самият майстор с абсурдната брадичка и фетиш за женски ходила ни предупреждава.

В известен смисъл това е и най-личната творческа изява на Тарантино и тук той се обръща към себе си.

Куентин адресира ключови точки от миналото, настоящето и бъдещето на своето присъствие в колективното киноманско въображение. От дългогодишните критики, че вкарва много насилие в кадрите, които композира, през тревогите, че може би вече е „зад хълма“, до обличането в образи на онова усещане, че една ера приключва и след нея идва неизвестността.

„Имало едно време в Холивуд“ среща детайлно пресъздадената епоха с фантазията на своя режисьор и сценарист, който е роден и закърмен с митологията на Холивуд. Филмът напомня на измислен спомен, на искрен копнеж по време и място, което частично е съществувало в реалността и частично – в съзнанието на Тарантино.

В „Имало едно време в Холивуд“ човекът зад „Глутница кучета“, „Криминале“, „Джаки Браун“, „Убий Бил“ и „Гадни копелета“ отново предлага гениален подбор на актьори. В историческо екранно дуо за „първи път евър“ виждаме две от най-големите кино звезди в историята – Брад Пит и Леонардо ДиКаприо.

„Имало едно време в Холивуд“ не прилича на нито един друг филм в момента и това е едно от най-ценните му качества. Традиционната структура е тотално пренебрегната за сметка на серия от пищни отклонения.

Поне тук Тарантино не се занимава и с никакви „сошъл джъстис“ послания, а дори напротив – на няколко пъти се гаври презрително с „проклетите мръсни хипита“ и модерните политкоректни догми.

„Имало едно време в Холивуд“ в никакъв случай не е перфектен филм, но е толкова свежо да гледаш скъп студиен продукт с мегазвезди, който в много отношения е пълно отрицание на съвременното кастрирано корпоративно кино. Гледаш го и искаш да си в компанията на тези образи – независимо дали има сюжет или историческите ревизии във финалната част са адекватни.

„Имало едно време в Холивуд“ не е дестинация, а път. Живописен, криволичещ и опияняващ. Път, по който може да извървите от 16-ти август в кината.

Източник: