fbpx
 

Писма от Антарктида – история на лъжата

Каква е цената на истината и тази на лъжата? Доколко е важно да бъдем честни? Да вярваме, че всичко се случва с причина и независимо, колко ужасно ни се струва нещо в момента, то ще се развие по най-добрия възможен начин.

Уповавайки се на принципа, че дори най-малката и невинна лъжа в началото, прераства в голяма лавина, която рано или късно ни застига и отнася, филмът „Писма от Антарктида“ гради строен и драматичен сюжет, около лъжите и истините.

Както гласи известната фраза, че „Пътят към Ада е постлан с добри намерения“, така и историята в „Писма от Антарктида“ започва с добри намерения, за да приключи драматично на фона на заледено езеро.

Диана, в ролята Ирмена Чичикова, е самотна майка, която не може да съобщи на осемгодишния си син Ники, че баща му е загинал при автомобилна катастрофа. Тя не успява да преодолее обствената си мъка и влиза в схема от лъжи, като казва на детето, че баща му е на експедиция в Антарктида и от негово име изпраща писма и колети.

Лъжата, която започва като малка игра само между двамата, неусетно прераства в гигантска вихрушка, която помита след себе си всичко Най-вече болезнената истина и поглъща все повече и повече хора и събития.

Нещата стигат до там, че Диана трудно успява да контролира лъжите и истината, която сякаш наднича от всеки ъгъл. Като лодка, която потъва. Колкото и дупки да запушиш, винаги някъде се появява нова.

Ирмена Чичикова е чудесна в ролята на младата майка, но шапките трябва да са долу за малкия Симеон, който е изключително достоверен в ролята на Ники. От детските неволи и емоции до порастването и осъзнаването на истината, Ники е плътен и ярък център на тази история за лъжата и истината, и поема на детските си плещи чудесно товара й.

И в случай, че някой се чуди – част от снимките на “Писма от Антарктида” наистина са направени на ледения континент по време на българска експедиция до остров Ливингстън. В ролята на ръководител на българските полярници е самият проф. Христо Пимпирев, който играе себе си.

Режисьор на филма е Станислав Дончев, който казва, че:

“Това е история, която може да развълнува всеки родител и да го научи на нещо. Тя наистина е драматична, но носи в себе си и приключенския и изследователски дух. В нея има също много нежност и надежда. Затова вярваме, че зрителите ще излязат от салоните не подтиснати, а с нова светлина в сърцата.”

По-вълнуващото звено в този филм, за мен поне, обаче са сценаристите. Георги Иванов, Невена Кертова и Теодора Маркова са триото, от което сте гледали доста неща в последните години. Със сигурност помните „Дъвка за балончета“. Към портфолиото им добавяме „Стъклен дом“, „Под прикритие“, „Революция Z“… има и още, но тези говорят достатъчно.

Малко преди премиерата на „Писма от Антарктида“ се срещнахме с тях, за да направим един бързо блиц интервю.

Бързо интервю със създателите

Кое е най-голямото предизвикателство от написването на сценария до създаването на филма?

Невена: Намирането на режисьор. Да, сериозно. Намирането на режисьор, който да усети текста, да го припознае и да иска да надгражда над него, вместо да го изхвърли в кофата миг преди началото на снимките и да снима сънищата си примерно.

Георги: Определено най-голяма трудност беше внимателното изграждане на героинята на Ирмена Чичикова – Диана, нейната мотивация, нейното ежедневно усилие да запази илюзията на сина си. За целта се консултирахме с психолози за детайлите по приемането на една такава житейска травма като смъртта на близък човек.

Прочетете цялото интервю на neterra.tv
Автор: Зузи Аспарухова