Яна Титова е позната на българската публика както с участието си във филми като „Лов за дребни хищници“ и „Стъпки в пясъка“, така и от сцената на Народния театър – „Полет над кукувичето гнездо“, „Август в Оклахома“. Тя получава „Аскеер“ за ролята си на Ирина в „Три сестри“ на Киркор Азарян, но не се поколебава да се премести в Лондон, за да е с актьора Александър Алексиев, с когото имат две деца. През 2014 г. се изявява като режисьор на първия си късометражен филм, а пет години по-късно на 8 ноември по кината в цялата страна ще излезе пълнометражният й дебют „Доза щастие“.
Филмът е направен по автобиографичната книга „Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка“ на дългогодишния продуцент и журналист Весела Тотева, която почина внезапно тази година на 45-годишна възраст. В нейния образ влиза дъщерята на Тотева – Валентина Каролева. Главната мъжка роля е поверена на младия актьор Димитър Николов, а в актьорския състав присъстват имена като Ирмена Чичикова, Иван Бърнев, Асен Блатечки и Силвия Лулчева. Александър Алексиев не само играе във филма, но влиза и в ролята на продуцент.
„Дневник“ разговаря с Яна Титова за това как един актьор се превръща в сценарист и режисьор, за актуалността на темата за зависимостите и за „Доза за щастие“ – един филм за търсенето на щастието.
Как попадна в ръцете Ви книгата на Весела Тотева, по която е направен филмът? Имаше ли нещо общо с това престоят Ви в Лондон?
– Живеехме заедно с дъщерята на Весела – Валя (бел. ред. – Валентина Каролева). Затова и знаех за нейната история, но по-скоро схематично, без почти никакви детайли. Валя никога не е разказвала историята на майка си като някаква тежка драма. Споменаваше, че тя е имала проблем със зависимостта. Но книгата ме накара да премина през толкова много емоции въпреки своя скромен обем от едва 120 страници. Четох я във въздуха по време на полет и нямах търпение да сляза от самолета, за да се обадя на Весела. Предложих й да направим филм. Тя ме попита дали няма да е скучен. Гарантирах й, че няма да е такъв. Това беше през януари 2017 г. През октомври вече снимахме.
Тотева не е съсценарист, но по какъв начин тя участва в работата по бъдещия филм?
– Това е нейният живот, така че винаги се консултирах с нея. Тя четеше и казваше кога нещо може да се промени или нещо не е било така. Но имах огромна свобода. Още в началото се бяхме разбрали, че това е филм и някои неща трябва да са верни от чисто художествена гледна точка, дори да се различават от реалната история. Но по линия на нейния образ историята е на 98% такава, каквато е била.
Вие започвате кариерата си в киното като актьор. Как се стигна до пълнометражния ви дебют като режисьор?
– В режисурата скочих покрай писането на сценарии за филми, в които би ми било интересно да играя. Планът беше да ги предлагам на режисьори и да играя главната роля. Това така и не се реализира, но започнах да записвам кратки истории, вдъхновени от разкази на приятели. Стигна се до момента, в който ми се искаше една от тях да види бял свят. Нямаше какво да губя и застанах зад камерата. Оказа се, че там се чувствам толкова добре, че не ми се излизаше пред нея – играех една от ролите. Беше пленително да можеш да контролираш целия този процес и това, което е стояло в твоето въображение, да оживее и да достигне до публиката.
Димитър Николов и Валентина Каролева
След няколко късометражни филма и един среднометражен беше повече от ясно, че ще се стигне и дотук. В един момент идва време да разкажеш по-цялостна история. Въпреки това намирам, че късометражното кино е по-сложно. По-лесно можеш да усетиш ритъма на пълнометражния филм и да се лишиш от сцени, които първоначално си смятал за важни. При късометражните филми трябва да си изчислил прецизно всичко, защото после нямаш материал, с който да компенсираш.
На накви познания се опирате в работата си като сценарист?
– На никакви, но и нямам амбицията да съм професионален сценарист. Опирам се на интуицията. Наскоро вторият ми сценарий за пълнометражен филм беше избран за участие в Script Еast – уъркшоп за сценаристи. Там общувах с професионалисти от цял свят и за пръв път някой ми говореше за структури – бях като Алиса в Страната на чудесата. Но и те бяха много изненадани, защото за да попаднеш там, минаваш през зверска цедка. Установихме, че в сценария ми се срещат структурни елементи. Явно се е получило на вътрешно равнище. Но вече ще имам възможност да се опра на конкретни познания, ако имам затруднения с историята си и не знам как да я продължа. Случвало се е да ми отнеме доста време, докато се измъкна от подобни ситуации. От друга страна писането на всичко с една и съща структура би убило всякаква креативност.
Защо темата за зависимостите е важна не само за 90-те години, когато се развива действието във филма, но и за всяко едно време?
– Действието в „Доза щастие“ се развива през 90-те години, но това личи единствено по липсата на технология. Филмът е лишен от какъвто и да е битовизъм – много държах на това. Темата за зависимостите е от първостепенно значение за семействата и сега – според статистиката всяко второ семейство е пострадало от някакъв вид зависимост или се бори със зависимост вкъщи. Било то от наркотици, алкохол, хазарт, дори и насилие, което също спада към този род проблеми. Нашата идея винаги е била филмът да бъде видян от подрастващото поколение. Това беше каузата на Весела и фондацията й „От другата страна“ – възможността да се помогне на децата. Тя не съжаляваше, че е минала по този път, защото чрез опита си можеше да бъде полезна на другите.
Филмът започва доста леко с едно момиче, което е бунтар и търси щастието навсякъде около себе си. На нея й се живее, но попада в една среда, в която поради липсата на добра информираност взима погрешния избор. Това предопределя години от живота й. Въпреки че живеем във века на интернет, положението до голяма степен е същото. Най-опасното е, че тази информация липсва в училищата и у дома. С екипа на филма си пожелаваме децата да имат по-ясна представа за това, какво може да им се случи. И ако някой им предлага нещо, да помислят, преди да направят своя избор, тъй като той може да бъде фатален. Да не говорим, че през 90-те години това е било основно хероин, а сега има много синтетични наркотици, които са изключително евтини. Те са толкова достъпни за децата, че ситуацията е наистина плашеща. Един отворен и адекватен дебат по тази тема би бил от полза за нашето общество.
Яна Титова и дъщеря й Ая по време на снимачния процес.
Ще организирате ли дискусии заедно с прожекциите на „Доза щастие“?
– Още преди да заснемем филма, обсъждахме това с Весела, която вече ходеше по училища и разговаряше с децата. Това е филм, обогатен от кауза. Още от следващия месец ще имаме срещи в 5 училища. Ще обикаляме с него и с част от актьорите, които могат да споделят с децата личния си опит, истории от живота около всички нас. Това е причината да останем в България с Алек (бел. ред. – Александър Алексиев). Ние живеехме в Англия, но останахме в България, за да направим филма. Сблъскахме се с големи трудности, но ето – все повече учители ни се обаждат и ни канят да отидем и при тях.
Бихте ли определили „Доза щастие“ като „фестивален“ филм?
– По-скоро е на ръба. Ще се радваме да има хубава фестивална съдба, но за нас беше по-важно веднага щом е готов, да излезе по българските кина. Кандидатствали сме за най-големите фестивали, но там шансът е равен почти на нула. Аз съм режисьор за първи път, а продуцентската ни компания (бел. ред. – NO BLINK Studio) е много малка. Смятам, че „Доза щастие“ ще намери своето място на по-малките фестивали, защото историята е универсална. За това помогна и лишаването от битовизма, а операторът Мартин Балкански засне филма по наистина невероятен начин – той има художествени качества и в никакъв случай не е локален.
Филмът частна продукция ли е и каква е ролята на „Би Ти Ви“?
– bTV Studios са разпространители и медиен партньор. Но филмът е реализиран с помощта на много партньори, съмишленици и приятели. Ние продължаваме да събираме средства. Филмът може да е завършен, но така да се каже, някои неща са с отложено плащане. Не знам как се впуснахме в тази авантюра, но това са вече 2 години от нашия живот. Вероятно предстоят още 2. Това може да е красиво, но когато се опитваш да направиш филм с частни средства, без да използваш продуктово позициониране, е наистина трудно.
Валентина Каролева, Яна Титова и Иван Бърнев по време на снимачния процес.
Защо се отказахте от продуктовото позициониране?
– От една страна, защото сме в конкретна епоха. Но и това не е филм, подходящ за продуктово позициониране – не мога да променя и една стотна от сценария. За сметка на това всички компании, които ни подкрепиха без продуктово позициониране, припознаха каузата като своя. Това е показателно, че има надежда въпреки всички препятствия. Филмът е направен с частни пари, но това не означава, че е евтин. Реалната му стойност е около 2 млн. Лева. Но имаме много партньори – „Дрийм тийм прадакшънс“, „Ню Бояна Филм“ и много други.
Как се разпространява съвременното българско кино?
– Това зависи от кината и зрителите. Ще бъдем разпространени на повече от 50 екрана. Но нещата зависят и от самите автори. Много филми остават в сянка, но там и не се полагат огромни усилия в това отношение. Сякаш самите те не вярват, че в това има смисъл. А според мен такъв винаги има. Често чувам: „Това не е зрителски филм“. Но за мен всяко нещо има своята публика. Нашият е личен, истински и е създаден за всички.
Може би ако филмът не е „зрителски“, той може да развива нови публики…
– Това е изключително важно. „Доза щастие“ би могъл да направи нещо в тази посока, защото е много естетически и емоционален филм. Може зрителите да не си падат кой знае колко по естетиката, но емоцията да ги грабне. И покрай това да търсят и други подобни филми занапред.
Какви бяха реакциите на истинските хора, които стоят зад героите във филма?
– Не съм много убедена в това, което ще кажа, но за Весето нямаше голямо значение как ще реагират те. Това е филм с мисия и за нея беше важно да го има, така че всяко лично недоволство според нея оставаше на заден план. Доколкото знам родителите й не са били кой знае колко вдъхновени от книгата. Възможно е с филма да е същото. Въпреки че Весето вече я няма и вероятно те гледат на всичко това по различен начин.
За мен беше огромно предизвикателство да работя с животите на толкова хора. Налагаше се понякога да ги правя удобни за целите си. Например образът на сестрата е почти изцяло променен. Бистра, истинската сестра, знае за това. А и аз го казвам, когато ми се удаде случай. Но сме запазили основната функция на този персонаж – това, че винаги е била до Весела. Може би някои от героите можеха да бъдат развити повече, но нямахме екранно време.
По какъв начин се сформира актьорският екип. Използва ли възможността да напишеш роля специално за някого?
– Докато писах, през цялото време си представях Димитър Николов. Не го познавах, но го бях гледала във филми и в театрални постановки. И за момент не съм си представяла какво би станало, ако той по една или друга причина откаже. Или ако снимачният процес съвпада с негов ангажимент. За мен такъв вариант нямаше. И слава Богу, не се наложи да го обмисля. Димитър и Валентина успяха да изградят прекрасни взаимоотношения помежду си – това се вижда на екрана. Те правят филма това, което е. С Весето си представяхме Асен Блатечки в ролята на Иван. Както и Силвия Лулчева и Васил Бинев като родителите й. В главата ми през цялото време беше и Ирмена Чичикова. А друга част от актьорите са избрани след това – като Иван Бърнев.
А по време на снимките се забавлявахме толкова много, че човек би си казал, че сме снимали комедия. Сега, гледайки кадрите от снимачния процес, си казвам, че не сме си давали сметка с какво се захващаме. Но това е за добро, защото иначе вероятно не бихме се захванали и филмът нямаше да го има.
Интервю на Иван Димитров
Снимка на Яна Титова: Георги Кожухаров
Стоп кадри от филма „Доза щастие“
Източник: dnevnik.bg
