„Рангел завинаги“ е документален филм за Рангел Вълчанов на сценариста и режисьора Коста Биков. Кинотворбата е копродукция на „Ред Карпет“ EООД и БНТ и по думите на неговите създатели е вълнуваща среща с невероятните истории и герои на големия режисьор, с неговите сънища и фантазии. Среща с невъобразимото му чувство за хумор и самоирония. Филмът ще бъде показан премиерно на 24-ия София Филм Фест през март.
„В „Рангел завинаги“ Рангел Вълчанов разказва за киното, за Москва, за Карлови Вари, за Тайната вечеря, за шопите, за сърбите, за монголците, за глухите, за лудите, за книгите и за „нещо като нищо на света“… Един филм за Рангел Вълчанов, представен от самия Рангел Вълчанов. Филм, в който той – с „любов и нежност“, ще ни накара: „Да си умираме – от смях… и да възкръсваме заедно с него – 24 пъти в секунда!„, казва режисьорът на филма Коста Биков.
Документалният филм „Рангел завинаги“, посветен на Рангел Вълчанов, режисьор Коста Биков (Снимка: София Филм Фест)
Рангел Вълчанов остава един от големите майстори в българското кино. Режисьор на близо 20 филма, сценарист на осем, участвал като актьор в няколко филма, както и на театралната сцена.
Неговият първи режисьорски филм се нарича „На малкия остров“ (награди от Прага и Мелбърн) и това днес звучи символично. Защото самият Рангел Вълчанов си остава един самотен остров на таланта и красивата лудост в българското кино – има десетки отличия и награди, но нерядко остава неразбран. На голям световен успех се радва и антивоенният „Слънцето и сянката“, удостоен с призове от Сан Франциско и Лос Аламос (САЩ), Карлови Вари, Москва, Мелбърн и Кан.
Антиконформисткото, безкомпромисно кино на Рангел Вълчанов обаче дразни комунистическата власт. След като създава силни филми като „Инспекторът и нощта“, „Вълчицата и Езоп“, режисьорът е принуден да отиде да работи в Чехословакия.
Шедьовърът на неговия живот е изповедалният „Лачените обувки на незнайния воин“, обагрен с мъдрост и взривове от фантазия филм, с който режисьорът доказва, че е майстор от световна величина. Рангел Вълчанов е избран от своите колеги за филмов режисьор №1 на България през XX век. И тогава реакцията му е: „Изкуство, което печели почести, губи честта си.“
Източник: Impressio.dir.bg
