fbpx
 

Фестивалният живот на българските късометражни филми (Втора част)

Снимка: Unsplash

Откъсът е част от книгата на Петя Александрова „Предимства и предизвикателства на късите форми“, част от проекта „Посттоталитарното българско кино – модели и идентичности“, подкрепен от фонд „Научни изследвания“. Издателство: Институт за изследване на изкуствата – БАН.

Втората голяма група са специализираните фестивали. Едните от тях са общо за късометражно кино, а другите по-тясно профилирани в студентско. Но и в двата случая не става дума само за игрално, а се има предвид също документално, анимация и експериментално.

Най-големият в рамките на България е „В Двореца“, Балчик, международен фестивал за късометражно кино. Провежда се по традиция в Двореца и Ботаническата градина в Балчик в последната седмица на юни, но поради разногласия с управата се мести ту в София, ту във Варна, през септември и дори в зимните месеци. Подкрепен е от Министерство на културата, НФЦ, съответните общини, в които гостува, културните служби към посолствата и т.н. Изброявам ги, защото това са традиционни обществени партньори на всеки кинофестивал.

Първото му издание е 2003 година и по регламент кандидатстват филми до 27 минути в 4 категории: игрално, документално, анимация и експериментално кино, наградният фонд се равнява на 10000 евро. Селектираните творби се избират от над 3000 заявки от цял свят и варират около160 от около 50 държави. От 2016 година е одобрен от Американската Филмова академия да предлага подходящи заглавия в съответните късометражни категории за „Оскари“.

Различните видове не са равностойно застъпени. Експериментите се броят на пръсти, което изглежда странно при младата възраст на участниците – онази възраст, за която авангардизмът и  провокациите би трябвало да са естествени. Силната състезателна програма на фестивала „В двореца” определено е игралната, най-многобройната, в която има и разнообразие, и находки, и оригиналност, и хумор, и всякакви стилове.

Освен това фестивалът организира лекции, майсторски класове, уъркшопове, пазар на филмовата индустрия, и още няколко паралелни събития: образователна, музикална, детска програми. Допълнително има собствен щанд на Пазара на филмовата индустрия, организиран от Международния фестивал за късометражно кино в Клермон-Феран, който се смята за най-големият в Европа в този бранш. Също практикува оказване на професионална подкрепа – например през 2017 на селектирания в международната състезателна програма български филм „Срам“ на режисьора Петър Крумов, който фестивалът Клермон-Феран отличи като своята номинация за Европейските филмови награди.

Филмът „Срам“, реж. Петър Крумов

Фестивалната дейност, която намирам за особено полезна и интересна, е pitching сесията. Тази непреводима чуждица означава представяне на проекти за бъдещи филми (на определен стадий на реализация) пред заинтересовани специалисти – обикновено драматургични консултанти, продуценти, разпространители. Като практика съществува на много фестивали, у нас на София Филм Фест за пълнометражни и не само български проекти. Журито е нещо като „доктор на болни идеи” – повече чрез своите въпроси, мнения и съвети, отколкото с материална подкрепа, то помага на създателите да поемат в правилната посока за дописването на сценария или направата на филма.

В годината, която аз посетих фестивала (2015), 11 български заглавия се състезаваха при аскетични условия: разполагаш с минимално време (7-10 минути), можеш да приложиш визуален материал, да направиш слайдове или просто да разказваш (на английски). Сам си, понякога сте режисьор и продуцент, а отпред са непознати, повечето чужденци с различен бекграунд. На сесията бяха отличени игралният “Къщата” на Яна Титова и документалният „Призрачната къща в Мусачево” на Емо Денев. Точно тази дейност според мен най-много отговаря на хората на фестивала „В двореца”- най-вече младежи, често студенти, някои  доброволци и всички ентусиазирани и запленени да направят свой, макар и кратък филм.

Интересни са и провежданите там „предизвикателства“. 24-часовото предизвикателство (т.е. за това време да се заснеме и монтира) за рекламен клип със социална проблематика беше на тема найлоновите торбички и екологията. След него следваше 48-часово предизвикателство, в което желаещите теглиха жребий с ключови думи за компоненти и жанр: например “телевизор, напиване, трилър” или “шапка, тайна, комедия”. Паралелно вървяха други уъркшопове, в които пък за 6 часа се подготвяше продукт по параметри на ръководителя – особен успех те имаха при Файсал Куреши (монтаж и постпродукция) и Кишоре Верма (режисура в кратка форма). На финала се излъчиха всички материали, някои от които едва ли можеха да се нарекат филми. Но за участниците тези опити определено бяха полезни като трупане на професионални умения при екстремни задачи.

По сходен модел е замислен и фестивалът Филмини, който се провежда за първи път през 2007 година. Неговата мисия е „сътрудничеството между киното и културата, подпомагане на младите в първите им професионални стъпки, разпространение и показ на късометражни артфилми и осигуряване на условия за сътрудничесто на професионалисти от цял свят“. Просъществува в 7 издания – последното през 2013 и се организира от сдружение „Седем“, с подкрепата на Ниси Маса и традиционните институции. Провежда се през есента в София и също е международен, с категория за българско кино (както и за балканско). Наградите, давани от Cinemotion и Magic Shop, се състоят в постпродуционни услуги на стойност 2 400 лв. и филмова техника на стойност от 5 000 лв. за направата на следващ филм. Включва и работилници по сценарно или критическо писане и питчинг срещи. На него са награждавани филмите „Чест“ на Павел Веснаков и „Скок“ на  Петър Вълчанов и Кристина Грозева. В момента обаче дори сайтът www.filmini.org не е активен и не изглежда, че Филмини ще има продължение.

Още един амбициозно започнал проект е фестивалът „Бяла река“ (Бела речка). Възниква през 2006 като идея за популяризиране на късометражното кино и събиране на млади хора, занимаващи се професионално или любителски със заснемане на късометражни филми. Проектът представлява прожектиране на филми на участниците на открито сред природата. Фестивалът се провежда в рамките на три дни през август в комплекс „Бяла река“, намиращ се на територията на Национален парк „Централен Балкан“, недалеч от гр. Калофер. Участниците и гостите се настаняват в палатков лагер, така имат възможност за неформални разговори, дискусии и обсъждане на идеи. През 2007 г. в рамките на фестивала се провежда и уъркшоп с цел реализирането на кратки киноформи до 5 минути в необичайна среда. Времето за осъществявяне е в рамките на времето за провеждане на фестивала. Филмите не се оценяват или награждават, като организаторите предоставят необходимата техника за монтаж (което се оказва доста трудно).

На първото издание, 3-6 август 2006, участват 36 филма от 10 държави, сред тях продукции, спечелили по проекти на Ниси Маса. Най-добрите филми се определят от публиката, като сред петте заглавия на зрителите се оказват две български: „България – страна на неограничените невъзможности“ на Атанас Христосков (Арт група „Хайде“) и „Утеха на чуждо място“ на Ангел Стефанов (България). Второто издание се оказва и последно – през 2007, 4-7 август.  Сайтът www.ismfest.com също вече не е активен.

Сравнявайки изброените форуми, можем да направим извод, че от тях е оцелял през годините един („В Двореца“, Балчик), макар че с новото хилядолетие има увеличение както на производството на късометражни филми, така и на нуждата му да се легитимира. Къде са основните проблеми?

И в трите случая говорим за частни фондации (за разлика от фестивала „Златна роза“), които трудно биха привлекли голяма публика (за разлика от СФФ). А отликите между тях се оказват незначителни – по кое време на годината да се провеждат, на открито или закрито, в София или провинцията. Категориите им са сходни, мрежите, в които са включени за набавяне на чуждестранната продукция – също. Тоест по отношение на българското кино няма чак толкова голямо производство, че всеки от фестивалите да предлага на публиката си, обикновено една и съща, нещо различно. Като  резултат едни и същи филми се показват на всичките форуми (случаят със споменатия „Чест“).

Що се отнася до международната програма, сходството и там е голямо. И в трите случая екипите например се обръщат към организацията Nisi Masa. Тя е европейска мрежа за младо кино, стартирала през 2001, подкрепяна от ЕС и негови структури и включваща 26 страни. Организацията подпомага късометражните филми поетапно: от писането на сценария, обсъждането му в международна среда, производствения процес и разпространението в мрежата на Nisi Masa, която обхваща основните европейски фестивали.

Международният студентски филмов фестивал New Wave започва през 2014 и има 6 издания. Организира се от Нов български университет и в частност департамент „Кино, реклама и шоубизнес“. Фокусът е върху филми на студенти, обучаващи се в университети на Балканския полуостров и региона на Черно море с мотото „Нови идеи, нови тенденции, нови хоризонти, нови срещи и нови вдъхновяващи филми“. През 2019 се проведе в края на април (преди това беше през февруари), в кино „Одеон“.

Еквивалентът му, организиран от НАТФИЗ, е международният студентски филмов фестивал „Ранно пиле“. Той е създаден от Американска фондация за България (да не се бърка с мощната фондация „Америка за България“) по-рано, през 2005 г.. Още с второто си издание фестивалът става международен. През годините в програмата му са представени над 1 200 филма от 84 държави.

Тук особен акцент е, че към Американска фондация за България от 2004 година съществува и „Програма за финансиране на студентски филмови проекти“ и досега са финансирани 37 такива. Изискуемите документи не са много, лимит на сума не е посочен. Ограничението е, че става дума само за студенти редовно обучение по кино и телевизионна режисура. Има и предимство, подобно на НФЦ:  филмите, субсидирани от фондацията, задължително после се показват на фестивала. Така се затваря кръгът от производство и показ, но отново без да стигаме до реална дистрибуция.

Освен състезателната програма „Ранно пиле“ предлага и съпътстващи прожекции на ново българско кино и селекция на филми от партниращи фестивали и организации. Фестивалът включва и образователен модул, който осигурява възможност за допълнително обучение в майсторски класове и уъркшопи.

Какъв е сравнителният резултат при студентските фестивали? И те са организирани на сходен принцип: същите категории (игрално, анимационно и документално кино, рядко експериментално, ако може и да е извън конкурса). Обаче има разлика при селекцията – двата основни вуза за кинокадри предлагат своите филми на своите си фестивали, без изрично да е забранено участието в конкурса на конкурентния фестивал. НАТФИЗ се държи като продуцент на студентските си филми – администрацията определя на кои фестивали един филм може да участва. НБУ има либерална политика да остави решението, но пък и отговорността студентите сами да решават къде да изпращат направеното от тях.

Съответно чуждестранните програми се подбират от университетите, с които НБУ или НАТФИЗ имат вече развити партньорства – принципът е еднакъв, но университетите не са едни и същи, оформят се предпоставки за разнообразие на продукцията. Така че при студентските фестивали съществуването на два равностойни формата вероятно ще създава между тях здравословна конкуренция, от която зрителите на това кино само ще спечелят.

Филмът на Стефани Дойчинова „След 100 метра завийте надясно!“ е отличен с награда за „Най-добър български филм“ на „Ранно пиле“ 2017