fbpx
 

Реализация на онлайн платформи и портали за българско кино (първа част)

Снимка: Unsplash

Откъсът е част от книгата на Петя Александрова „Предимства и предизвикателства на късите форми“, част от проекта „Посттоталитарното българско кино – модели и идентичности“, подкрепен от фонд „Научни изследвания“. Издателство: Институт за изследване на изкуствата – БАН.

Българското късометражно игрално кино може и да е добре дошло на фестивали, но не е посрещано с хляб и сол на големия екран, още по-малко в залите по молове и Арени. Инцидентно присъства в софийските арт салони на Дома на киното, „Евро синема“, „Г-8“ или „Одеон“, съвсем епизодично в „Лъки синема“ в Пловдив и… дотук. Българското игрално късометражно кино просто не съществува и не тръгва в разпространителската мрежа. Затова пък другата Мрежа е не само алтернатива, а най-стабилната и понякога единствена реална възможност то да достигне до потенциални зрители. Защото следва промените в комуникативния код на екранното изкуство в прехода между столетията, както го вижда Мая Димитрова. „Кинофеноменът е територия на общуването. А потребителят на художествения продукт с течение на времето придобива все по-активна роля в комуникативната му природа. В динамичните отношения между автор, творба и зрител действената роля на публиката се реализира в условията на технологично умножаване на медийните канали. Тяхното многообразие и изобилие правят достъпа до екранното творение практически необозрим.“[1]

[1] Димитрова, Мая. Метаморфози в общуването: автор-екран-зрител. С. Институт за изкуствознание, 2006, 13. [Dimitrova, Maya. Metamorfozi v obshtuvaneto: avtor-ekran-zritel. S. Institut za izkustvoznanie, 2006, 13]

Но и при платформите положението в йерархията на предпочитанията е сходно с това на голям екран. Да започнем с официалната или неправилно набедена за държавна българска платформа – тази на „Аудио видео Орфей“ ЕАД. Ето какво пише там в началото:

„След спечелен национален конкурс през 2005 на „Аудио видео Орфей“ ЕАД е възложено от Министерски съвет на Република България научно-творческото ръководство и управлението на изключително отговорната дейност по реставрация, консервация и съхранение на националния филмов фонд, намиращ се в БНФ.“

Обаче сред предлаганите в каталога продукти няма български късометражни  – прегледах ги един по един.[2] Освен пълнометражните заглавия, които са сбор от новели, такива като „Разводи, разводи“.

[2] http://www.audiovisual-bg.com/products.html

Не по-добро е положението със сайта на Българска национална филмотека (http://bnf.bg/bg/archive/). На него има маркиран „е-каталог“, но там излиза „тази страница е в процес на разработка“ (и така е от години). Електронен каталог на наличните филми във филмотеката просто няма – независимо игрални, документални или анимация, късометражни или дългометражни, български или чужди. На място в сградата на „Гурко“ 36 можете да видите картотека от стария вид и по нея да получите информация, но без отделна класификация на формата.

Изводът: официалният държавен филмов архив и в своя офлайн, и в своя онлайн каталог не идентифицира късометражното игрално кино като подвид.

По-общите сайтове, които предоставят филми, предлагат минимално количество български игрални филми, а сред тях липсват късометражните заглавия или има по едно-две по изключение. Но сайтовете са много – на http://videofen.com/ можете да се ориентирате сред тях, като дори само специално отбелязалите за наличие на български субтитри бяха 48. Другата категория сайтове са онези, които пишат за кино, обикновено без да качват цели филми.

В момента съществуват множество български интернет издания и сайтове за кино, от които ще спомена само качените на сайта на Националния филмов център: 

www.programata.bg

www.drugotokino.bg

www.kino.dir.bg

www.cinefish.bg

www.operationkino.net

www.kastel.blog.bg

www.cinemanewswalker.blogspot.com

www.framespotting.net

www.cinema.club.bg

www.kinocentar.com

www.filmsgossips.blogspot.com

www.movo.bg/

www.cinemaxp.com/

www.boxofficemojo.com

http://kinoto.bg/

www.35mm.bg

http://popcornmoviesbg.com

А също и неспоменатите там:

„София – творчески град на киното“:  http://sofiafilmcity.bg/

„Българското кино общество“: http://filmsociety.bg

Това, което те предлагат, е информация за филми, ревюта и новини, анализи и рецензии, класации и боксофис резултати. Но не предлагат гледане онлайн или възможност за сваляне, платено или безплатно: нито на чужди, нито на български филми, камо ли на български късометражни игрални филми.

Докато в световен мащаб вече съществуват популярни платформи, специализирани строго в късометражното кино. Такива са например:

„Future shorts, които събират успешни във фестивален план филми и ги разпространяват онлайн, както и организират специални „живи събития“ в рамките на Secret Cinema.

Daazo, които са си поставили идеалната цел да подкрепят млади творци и да спомагат за по-добрата видимост на техните филми чрез своята платформа, както и да издават специализирано списание за късометражно кино. Те осъществяват дейността си с подкрепата на програма MEDIA.

Tropfest е филмов фестивал в Австралия, който постепенно се ориентира в промотирането на селектираните филми в интернет и обръща специално внимание на най-младите автори и детската аудитория. Твърдят за себе си, че са най-големият късометражен фестивал в момента.

Short of the Week е изцяло уеб базирана платформа, която събира късометражни филми от цял свят и всяка седмица представя селекция от близо час от най-доброто късометражно кино. Любопитен факт е, че един от редакторите на платформата е българката Серафима Серафимова.

Films Short е сайт, в който филмите са подбрани на база на техните фестивални успехи. Това, с което се гордеят, е възможността да се търсят заглавия в каталога им на база това не само дали са игрални, документални или анимационни, а и според фестивалите, от които имат отличия.“