Снимка: Unsplash
Откъсът е част от книгата на Петя Александрова „Предимства и предизвикателства на късите форми“, част от проекта „Посттоталитарното българско кино – модели и идентичности“, подкрепен от фонд „Научни изследвания“. Издателство: Институт за изследване на изкуствата – БАН.
Как стои въпросът в България със сайтовете, които предлагат гледане на български филми?
Амбициозното легално начало за български филми е поставено със създаването през 2011 на сайта NETCINEMA.BG., замислен от „Мирамар“. Първото заглавие, разбира се, е продуцираният от самата фирма „Мирамар“ „Love.net“, който е гледан 13000 пъти за три месеца, макар че филмът на Илиян Джевелеков веднага е бил качен и в торентите. „Нетсинема разполага с технологични възможности за достигане до хакерите и за „изчистване“ на българските филми от торентите. Една от целите е борбата с пиратството, която не може да е сто процента успешна, но може би резултатите ще са по-забележителни, ако се предложи алтернатива – качествена и достъпна услуга, отколкото със законодателни мерки“, коментира Мила Войникова от „Мирамар“.
Когато преди четири години (в навечерието на 2015 – годината на българското кино) те рекламираха в рамките на фестивала „Златна роза“ своята платформа, предимствата й бяха няколко: 1. добро качество за българските филми 2. спазени авторски права 3. разнообразие на подбора – не само игрални пълнометражни.
Сайтът предвижда да има няколко секции – Премиери, Фокус – с панорами на режисьори, актьори и т.н., Игрално, Документално, Анимационно, Студентско кино. Планира се и раздел за безплатен показ – със съгласието на авторите. Аудиторията са хората, които предпочитат да гледат филми вкъщи, тези, които държат да платят за български филм, зрителите, за които това е единствената възможност поради липса на кина в населените места, където живеят, както и българите в чужбина. Цената е 2.40 лв. за пълнометражен и 1.20 лв. за късометражен филм за 12 часа, през които може постоянно да се гледа.
Авторските права са уредени с договори с Националния филмов център и дружествата за колективно управление на права. Водят се преговори с частни продуценти, а сайтът се рекламира дори в Канада. Специална секция е посветена на филми на НАТФИЗ – студентските филми, както и някои късометражни заглавия, са достъпни безплатно през сайта.
Към момента в каталога им за онлайн ползване има общо сложени 126 бг филми, от които 2 документални, 1 анимация, 5 сериала и само един късометражен. Това е „Печената тиква“, 2010, по разказа на Елин Пелин. Никаква информация повече на сайта, но като кликнете и започнете да гледате, се оказва курсова работа на Йосиф Меламед от НАТФИЗ, с ръководител Иван Ничев. Има и още едно заглавие, „Животът в зоопарка“, реж. Димитър Стефанов, 12 мин. 2016, но там липсва определение дали е документален или игрален. И като го отворите, виждате актьорско присъствие в автентична среда сред животните и някакъв шеговит текст – може би е студентски, но не е написано и в тази селекция е на случаен принцип.
Всичко е еуфорично, но… спира да функционира. Последните дейности са от 2015 година – вероятно свързани с получената субсидия от програма „Култура“ към Столична община. В момента сайтът не съществува – това е тъжната участ да се играе по правилата. Очевидно да се плаща за гледане на български филми в интернет все още не е достигнало до съзнанието на зрителя потребител.
Или срещането на надпис: Домейнът cinema.bg се продава.
Затова се връщаме към късометражното кино… с безплатното му интернет разпространение.
Първата платформа е КинематографБГ – „за хората, които обичат късото кино“. Там, естествено, също има статии, интервюта и представяне на личности, премиери, но и филми, разделени по категории, жанрове и години. Колекцията е богата (362 игрални заглавия), но не е добре подредена – българските не са отделени, едновременно един филм излиза и като документален, и като игрален. Порталът подкрепя и производството на късометражно кино – например проблематичния „Ботев е идиот“ на Деян Барарев.
Платформата е основана през 2012 година от Юлиан Спасов, режисьор и уеб дизайнер, и Калин Димитров, предприемач. Те съчетават своите компетенции и се опитват да създадат бизнес модел с перспективата за бъдещи приходи. В началото започват със сайта, в който събират късометражно кино от цял свят. Няколко месеца по-късно започват да организират и първите живи събития в Студио 5 – заведение, което е насочено основно към музикални прояви. Постепенно се разрастват и привличат нови хора в екипа, като в края на 2013 и началото на 2014 година работят с трима редактори, шест автори на ревюта, 8 актьори, преводач, технически сътрудник и ПР. На сайта се качват средно по 10 нови филма седмично, всеки от тях съпътстван от кратко представяне и интервюта с млади режисьори. На събитията, които организират, обикновено се събират над 100 човека публика, имат двойка водещи, който представят селекции от късометражно кино от различни държави с акцент от един български филм, чийто автор гостува на събитието и дава живо интервю на сцената, с въпроси от водещите и публиката.
Но първоначалният ентусиазъм замира и в периода между 2015 и 2017 година остава да функционира единствено сайтът и то с много малко нови филми. Организира се и конкурс за представяне на филм, в унисон с общата концепция, че трябва да се подкрепя и писането за късометражно кино, като сериозен фактор за неговото популяризиране.
Портал „Култура“ за култура, изкуство и общество в рубриката си „Филми“, където основно са премиери, интервюта и фестивали, отваря през март 2013 подменю „15 минути“. Там (през YouTube) се качват филми с времетраене до зададеното – общо 25 заглавия, от които 3 анимационни и 2 документални. Селекционер е Димитър Радев, който предлага услугите си да реализира собствената си идея и придружава филмите с интервюта или коментари. Само че последното качване е на 29.05.2014 (посетен от мен последно на 01.06.2019).
Стигаме до вече споменаваната NOBLINK.BG – Това е създадена Online платформа (с каталог) за разпространение на късометражни филми в България, състояща се от:
Facebook страница, YouTube канал, Web сайт, Маркетингова стратегия за всеки филм
Целта е: Популяризиране на късометражните филми създадени в България.
В портала са включени къси аудио-визуални продукти (предимно филми), които имат художествена стойност, за свободно разпространение след края на фестивалния им живот или по-рано по преценка на автора. Организирането включва „селектиране на филмите, които ще се излъчват в портала. Среща с праводържателите за уточняване на очакванията на двете страни и подписване на договор за всеки филм. Подготвяне на план за съвместна маркетингова кампания за разпространението на всеки филм. Разпространение спрямо договорените правила“.
Финансирането при приходи от YouTube е регламентирано – 50% за NO BLINK и 50% за праводържателя на филма. Официално порталът е представен така:
Oсновна мисия на NO BLINK e да създава и разпространява видеа, късометражни и пълнометражни филми, променящи живота на хората в положителна посока. За постигането на това NO BLINK Тeam развива два проекта – NOBLINK.BG и NO BLINK Studio. NOBLINK.BG е мястото с най-добрите български къси филми! NO BLINK Studio създава видео съдържание с основен фокус късометражни и пълнометражни филми. Във филмовия каталог на NOBLINK.BG ще откриете всички късометражни филми одобрени от NoBlink! Team. Критериите, по които се оценяват филмите са:
-Яснота на разказаната история
-Актьорско поведение
-Изобразително решение
-Подход към темата
-Работа със звука
-Музика
-Качеството на техническото изпълнение – картина
-Качеството на техническото изпълнение – звук
Основното правило: филмите се появяват в NOBLINK.BG след като приключи фестивалния им живот.“
И по-нататък следва личната история на един от създателите, Ники Стоичков:
„Когато заснех първия си късометражен филм „За какво служи хлябът“ започнах да мисля какво трябва да направя, за да може филмът да бъде видян от максимално много хора. Съветвах се с колеги с повече опит и разбрах, че стандартният живот на един късометражен филм е няколко фестивала т.е. максимум 1000 зрители. Осъзнавайки какво е моментното статукво и че този първи за мен филм ми отне 1 година от живота и най-добрият резултат ще е да го видят 1000 човека, направо ме заболяваше сърцето. Започнах да мисля какво е нужно, за да се промени статуквото. Започнах да питам приятели, както кинаджии, така и хора с други професии, дали биха посещавали сайт, в който могат да гледат къси филми. Отговорът винаги беше един „Зависи как ми бъде представено“. Тогава реших да събера съмишленици и да представим най-добрите български късометражни филми на едно място. Днес, когато NOBLINK.BG стартира, ние сме все още млади и всеки ден се учим как се прави подобна медия, но всички 16 души кипим от ентусиазъм, позитивизъм и желание да покажем качественото българско кино. NOBLINK.BG е за всеки!“
16 души правят NOBLINK.BG и са студенти в НБУ, а хората, които ги подкрепят, включително и като дарители, са техни преподаватели: Георги Дюлгеров, Стефан Командарев, Ники Илиев. Те го правят колкото за себе си, толкова и за всички онези, които са в подобна ситуация – в началото на реализацията си, без реална публика. На сайта има 30 заглавия на късометражни игрални филми, още 2 анимации и 5 документални. Освен това като студио са произвели шест филма: „Сутрешно кафе“, „Как се запознах с Неджи и лудия Бор“, „Зелената врата“, „Пеперуди“, „За какво служи хлябът“ и „Една нощ с Борис Павлович“.
Успокоителната перспектива е, че все повече автори на късометражно игрално кино, които така или иначе не печелят пари и публика от голям екран, съвсем естествено и плавно се обръщат и се ситуират в Мрежата – много по-естествено и плавно от колегите си от пълнометражните формати. Такава е световната практика, така се случва и у нас.
Тъжната перспектива е бързото загиване на сайтовете и платформите – по-бързо от печатните издания и излизането на екран. Докато аз пиша тази книга, моите обекти спират своето съществуване!
