38-ият Фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ предложи на своите зрители богата програма с най-новите заглавия на късометражни и пълнометражни ленти. Палитрата от филмови продукции представи разнообразие от жанрове, творчески подходи, автори и сюжети, положени в различни исторически периоди.
В рамките на седмица зрителите имаха възможността да видят българските заглавия както на живо във Фестивалния конгресен център във Варна, така и онлайн. Това е първото издание, което е излъчвано в интернет. Всички съпътстващи събития от програмата като откриващата и закриващата церемония и конференциите също бяха стриймвани.
Въпреки сложната световна обстановка, екипът, който организира „Златна роза“, решава да поеме предизвикателството да организира фестивалът по традиционния начин, по който се провежда. „Нищо не може да замени гледането на кино в салона“ – това бяха думите, потвърдени както от организаторите, така и от членовете на журито, творците и зрителите. При спазване на противоепидемичните мерки фестивалната публика успя да се наслади на 19 пълнометражни (14 подкрепени от Национален филмов център и 5 изцяло частно финансирани) и 22 късометражни филма в двете конкурсни програми. Допълнителни заглавия на късометражни филми бяха селектирани като част от съпътстващата програма. Особените обстоятелства не попречиха на варненци и професионалисти от индустрията да бъдат част от фестивалните събития, които провокираха техния интерес.
В рамките на новия модул „Класик“ беше показан филмът „Мера според мера“ – дигитализирано копие от Доли Медиа Студио. Зрителите имаха възможността да гледат филма с неговите оригинални цветове и с изцяло преобразена звукова фонограма, което допринесе за изключително въздействащото изживяване в кино салона. Трилогията се нарежда сред едни от най-емблематичните български продукции, а реставрираната й версия подсилва усещането за нейната мащабност и творчески размах. На пресконференцията след филма представители от екипа на Доли Медиа Студио споделиха, че дигитализацията на филми е изключително сложен и скъп процес, изискващ не само много финансов, но и човешки ресурс. От изключително значение е навременното дигитализиране, тъй като с течение на времето състоянието на лентите се влошава и все по-голяма част от цветовете изчезват, дори и при правилно съхранение.
С Голямата награда „Златна роза“ беше отличена една от най-дългоочакваните продукции на този фестивал – филмът „Страх“ на режисьора Ивайло Христов. Лентата разглежда темата за страха от непознатото и от различния в нашето общество, без значение дали той е чужденец или един от нас. Историята ни отвежда в малко българско село край морето, чийто живот е изцяло преобърнат с нахълтването на група бежанци през намиращата се наблизо граница. Вдъхновението за написването на сценария е именно подобна случка на самия Ивайло Христов – едно лято по време на почивката си във Варвара той се сблъсква с отвеждането на хора към бежански лагер. В този момент режисьорът осъзнава, че първата му автентична реакция при вида им е било чувството на страх.
Бежанската вълна и отношението ни към хората, опитващи да се спасят от войната и мизерията, не е основна тема във филма, а по-скоро поводът за осъзнаването на множеството предубеждения, влияещи на възгледите ни като общество, на начина, по който възприемаме света. Лентата ни представя и една друга перспектива към това как се заражда любовта, отвъд думите, стереотипите и отказа на останалите да приеме тези взаимоотношения за „нормални“. „За откровено и сурово пресъздаване на сложен образ без суета и компромиси“ Светлана Янчева получи Голямата награда за най-добра женска роля.
Актрисата Светлана Янчева получава наградата си за най-добра женска роля (Снимка: Официална фейсбук страница на Фестивала)
Зрителите имаха възможност да видят няколко ко-продукции с българско участие, като една от тях беше част и от конкурсната програма – „Кръвта на пеликана“. Лентата откри Програма „Хоризонти“ миналата година на Фестивала във Венеция и получи изключително добри отзиви от критиката и професионалистите в индустрията.
В създаването на „Кръвта на пеликана“ България е мажоритарен ко-продуцент, като филмът е заснет изцяло на територията на страната ни. Със специални награди „Златна роза“ за превъплъщенията си бяха отличени Аделия Оклепо и Катерина Липовска – младите актриси са избрани за ролите си след 7-месечен кастинг и се подготвят за тях в период от 4 месеца. Историята ни среща с Вибке, която отглежда и тренира полицейски коне в идилична ферма в Германия, където живее с осиновената си дъщеря Николина. След години на дълго очакване тя успява да осинови своето второ дете, отново от България – петгодишната Рая. С пристигането им в Германия малкото момиче започва да проявява неочаквана агресия и да разкрива все повече от демоничната си същност.
Филмът изследва важните и сложни теми за родителството и пределите на майчината любов, измеренията на доброто и неговите лимити. Силно е засегнат и социалният елемент за предизвикателството да се справим с децата, които са сякаш несприпособими към така общоприетите порядки на живот. Положена в жанра на психо-трилъра, лентата поставя сложни въпроси и засяга много теми табу, без да дава еднозначен отговор, а по-скоро да отваря поле за множество интерпретации и гледни точки.
Актрисите Аделия Оклепо и Катерина Липовска получават специални отличия (Снимка: Официална фейсбук страница на Фестивала)
Филмът „Сцени от живота на една актриса“ на режисьора Иван Владимиров получи три отличия – Специалната награда на журито на фестивала, както и награди за най-добър сценарий и режисура. Кинематографичният разказ ни отвежда в живота на една актриса, която така и не успява да постигне желания творчески успех и сякаш това я отвежда до решението да извърши самоубийство. Парчетата от нейния житейски пъзел зрителят успява да нареди чрез проследяването на отпаднали сцени от филми, в които е участвала, както и чрез видеа, запечатали моменти от ежедневието й и спомени на нейни колеги за нея, заснети от нейния бивш приятел – млад кино режисьор. В лентата участват а Радина Кърджилова, Йордан Ръсин, Мариана Крумова, Мимоза Базова, Стефка Янорова, Стефан Денолюбов, Йосиф Шамли, Иван Бърнев, Владимир Пенев, Мариус Куркински.
Макар и силно обвързан с природата на творческата натура и предизвикателствата пред нея, филмът изследва и общочовешката тема за неслучилите се неща, за несбъднатите мечти, за отпадналите сцени от нашия живот, както и за безнадеждността, способна да ни тласне в бездната на пожеланата смърт. Интимните моменти на актрисата, заснети от нейния приятел, са в абсолютен противовес на откъсите от откровено клишираните и глупави филми, в които е участвала. Този подход въвежда темата за неспособността на човек да различи фалша от искреността и да се справи със суровите житейски истини, които толкова рязко се разминават с представите за вълнуващ и осмислен живот на романтичната творческа натура.
Сценаристът и режисьор Иван Владимиров получава наградите си за филма „Сцени от живота на една актриса“ (Снимка: Официална фейсбук страница на Фестивала)
В конкурсната програма за късометражни филми журито взе решението да не присъди Голямата награда „Златна роза“. Причината за това беше всеобщата невъзможност на членовете на комисията да посочат филм, който притежава достатъчно художествени качества, за да заслужи отличието. Председателят на журито кинокритикът Деян Статулов сподели с варненската публика по-скоро разочарованието си от тазгодишната селекция на късометражни филми.
Специален диплом за късометражен филм получи филмът „Черупки“ на режисьорката Слава Дойчева. Преди участието си в „Златна роза“, лентата беше селектирана и като част от фестивала в Сараево. Късометражният филм ни представя на пръв поглед хармоничните взаимоотношения на баща и дъщеря, за които впоследствие разбираме, че все пак нещо е причинило отчуждение. Нежеланието на възрастния мъж да се отзове на поканата да гостува в дома на дъщеря си и нейната приятелка говори за неговия отказ да приеме любовта между двете момичета. Лентата ни предлага много деликатен и честен поглед към невъзможността любовта между две момичета да бъде приета от семействата им и от обществото, в което живеем. Въпреки че засяга една от болезнените теми табу, Слава Дойчева постига емоционалното въздействие и задава сложни въпроси чрез поетични визуални образи и автентично актьорско присъствие.
Късометражният филм „Нощна смяна“ на режисьорите Еди Шварц и Йордан Петков получи Наградата на критиката за най-добър късометражен филм, като само няколко дни по-рано беше отличен и с Голямата награда на фестивала за късометражно кино „In The Palace“. Сюжетът ни среща с млад човек, който по неволя влиза в подземния свят на бизнеса с нелегален добив на въглища, който продължава да е разпространена практика в България. Историята разглежда темата през погледа на най-засегнатите от процеса – самите работници и нелеките условия на работа, в които е застрашен техния живот. Подготовката за снимачния процес продължава две години, в продължение на които екипът се среща с хора, преки участници в подобни процеси, посещава мини, запознава се детайлно с репортажи и истински истории.
Режисьорката Слава Дойчева получва специален диплом за филма си „Черупки“ (Снимка: Официална фейсбук страница на Фестивала)
ПЪЛЕН СПИСЪК НА НАГРАДЕНИТЕ НА XXXVIII ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ИГРАЛЕН ФИЛМ „ЗЛАТНА РОЗА“2020:
ГОЛЯМАТА НАГРАДА „ЗЛАТНА РОЗА“ получава филма „СТРАХ“ – „за умението да се разказва в ироничен стил за много сериозни проблеми“
НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА получава „КАТО ЗА ПОСЛЕДНО“
СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА ЖУРИТО се връчва на филма „СЦЕНИ ОТ ЖИВОТА НА ЕДНА АКТРИСА“ – „оригинален и иновативен филм, който ни държи до края“
НАГРАДА НА ГРАД ВАРНА получава филма „18% СИВО“ – „за красотата на простотата“
НАГРАДА НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ получава филма „СТРАХ”
НАГРАДА НА КРИТИКАТА за пълнометражен игрален филм получава „РАЯ НА ДАНТЕ”
НАГРАДА ЗА РЕЖИСУРА получава Иван Владимиров „за умело и находчиво съчетаване на различни гледни точки и изграждане на безупречен актьорски ансамбъл“ за филма „СЦЕНИ ОТ ЖИВОТА НА ЕДНА АКТРИСА”
НАГРАДА ЗА СЦЕНАРИЙ получава Иван Владимиров „за умението да се превърне една фрагментарна драматургична структура в хомогенно и вълнуващо филмово преживяване“ за филма „СЦЕНИ ОТ ЖИВОТА НА ЕДНА АКТРИСА”
НАГРАДА ЗА ОПЕРАТОРСКА РАБОТА получава Румен Василев за филма „Дани. Легенда. Бог“ – „камерата обслужва по най-добър начин отворено и свободно историята на филма, превръщайки се в действащо лице“
НАГРАДА ЗА НАЙ-ДОБРА ЖЕНСКА РОЛЯ – Светлана Янчева „за откровено и сурово пресъздаване на сложен образ без суета и компромиси“ във филма „Страх”
НАГРАДА ЗА НАЙ-ДОБРА МЪЖКА РОЛЯ – Иван Бърнев „за автентичното и минималистично актьорско превъплъщение, изграждащо мощен образ“ във филма „Житие”
НАГРАДА ЗА ДЕБЮТ получава филмът „Доза щастие“ – „за оригиналната и искрена интерпретация на болезнен проблем“
Дипломи:
Катерина Липовска и Аделия Оклепо от „Кръвта на пеликана“ – „първи стъпки в чуждестранен филм, всеотдайна работа и органичен резултат“
„Житие“ – „за положените усилия на продуцентите, режисьорите, оператора и монтажиста да доведат до край този сложен проект за мълчаливата човешка добрина“
НАГРАДИ ЗА КЪСОМЕТРАЖЕН ФИЛМ
НАГРАДА НА КРИТИКАТА за късометражен игрален филм получава „НОЩНА СМЯНА”
СПЕЦИАЛЕН ДИПЛОМ на филма “Черупки“, режисьор Слава Дойчева – за деликатния и откровен поглед в представянето на чувствителна и важна тема в нашето общество;
Голямата награда ЗЛАТНА РОЗА за най-добър късометражен филм не се присъжда.
Автор: Сияна Недялкова
