fbpx
 

КИНОВОДИТЕЛ: Драго Симеонов за „Бащата“

БАЩА – МЕЧТА

Да ви призная, имам един малък проблем с българското кино. Чудесно, ще речете, щом е само един, при това малък. Обаче става дума за нещо наистина съществено. Винаги се чудя доколко доволни остават един от друг сценариста, режисьора и оператора и кога у тях засяда усещане за компромис в името на общия процес.

С тези всъпителни редове започва първият текст от Сезон 2 на рубриката ни „Киноводител“. В нея ще те срещаме с различни гледни точки за българското кино и актуалните процеси в него. Всеки месец те очаква по една специална публикация, сметките предвещават нещо много обещаващо: 12 месеца = 12 немигащи автори! Радваме се, че първия автор, с когото те срещаме, е един от най-близките ни приятели – журналистът Драго Симеонов.

Не ме карайте да давам примери, че ще ми се обидят доста хора, които всъщност адски ги бива, ама и малко се засягат от странично мнение. Филмовият процес е като държавното управление. Ако ще е диктатура, самодържецът трябва много добре да знае какво прави, че иначе тръгват протести. Затова най-добре да е наистина работеща парламентарна демокрация и всяка идея да бъде обсъдена, гласувана и припозната от мнозинството. Това, за съжаление, твърде рядко се случва с успех, защото творецът е индивидуалист по природа, какво да го правиш.

Затова истински се изненадвам какъв е този работещ коалиционен модел на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, в който не можеш да прецениш кой доминира и как една хрумка може да има двама равноправни автори. Хармонична връзка трябва да е тяхната, да са живи и здрави.

Не съм луд фен на всичките им филми, не ме разбирайте погрешно. А и не ги познавам лично, да кажете, че им се подмазвам. „Урок“ ми дойде малко твърде мелодраматичен с тия фатални стотинки на финала. А „Слава“ зави в съвсем различна посока покрай часовниците, пък и си личи, че журналистите са им тера инкогнита. Но как да си изкриви душата човек, че умеят и смислени реплики да напишат, и актьорски състав да подберат, и всичко да е заснето хем вярно, хем динамично, хем да изглежда адски лесно.

Кадър от филма „Слава“ (2016)

Лично за мен най-зрялата им творба е „Бащата“, което вътрешно много ме радва, защото развитието очевидно е във възходяща линия. Драмедито не е никак лесен жанр и у нас малцина (да не кажа никой) се занимават с него. Или се правят комедии на едро, да хихика младежта; или е драма, че да ти се остърже душата от мъка. Тия истории, дето са хем тъжни, хем смешни, като самия живот, са най-сложни.

Не знам има ли смисъл да ви преразказвам сюжета. Хайде малко, че така се прави, за да ме вземете сериозно. „Бащата“ е много земна свръхестествена история за отношенията между един перко (каквито често пъти са застаряващите художници) и неговия син, наврял се в клопката на житейската зрялост. Единият е загубил съпругата си, с която май напоследък са били малко отчуждени, а другият поддържа активна дистанционна връзка със своята, приятно досадна като всяка бременна. Животът на първия е закъснял опит за възстановяване на комуникацията с отвъдното, а на другият е буркан сладко от дюли – сладък, но и малко херметизиран.

Иван Бърнев и Иван Савов в кадър от филма „Бащата“ (2019)

Иван Бърнев е младият, за мен този актьор е национално богатство, не се шегувам. Ако не броим, че съвсем побеля и пооплешивя, това е човек с момчешки дух, енергия и мека доброта. Обичам хора, които имат толкова ненатрапчиво, но в същото време силно екранно присъствие. А как успява винаги да е верен – това е талант, който не спира да ме впечатлява.

Иван Бърнев в кадър от филма „Бащата“ (2019)

В ролята на баща му е Иван Савов – има в него един налуден актьорски демон, а иначе прави впечатление на свит и скромен човек. Чудесен е в сцените, в които трябва да е несъзнателно смешен и е безумно смел, когато има физически отигравания (включително и без дрехи). Силна екранна двойка. Добавете към тях Таня Шахова, с която лично ще се караме, че страни от киното, защото за това е родена. И Маргита Гошева, която е великолепна само като глас в слушалката. За радиочовек като мен, няма по-голямо доказателство за органиката на един актьор от това да играе, без да го виждаш. Казват, че и Мария Бакалова се появявала, но аз не я забелязах, нека не бързаме да я хвалим за този неин по-скромен дебют от последвалия.

Иван Савов в кадър от филма „Бащата“ (2019)

Гледах „Бащата“ по НВО, не на кино. И ме е яд, защото филмите не са правени да ги гледаш, докато си лежиш на дивана като бей и ги паузираш, да пишкаш. Филмът изисква уважението ти на зрител, да не говорим, че е хубаво и да се издокараш, като отиваш да ги гледаш. Това вече е себеуважение. Та гледах го по телевизора, където малко неща ми харесват напоследък, предимно заради формата на тази медия. И ми хареса страшно много. Чак си викам: Драгомире, ти наред ли си толкова да ти хареса български филм. Ама и „Доза щастие“ много ти хареса. Значи или остаряваш, или това малко наше кино взе да се разхубавява, да му се ненадяваш.

Моля ви, не показвайте този текст на професионални кино критици, защото – първо няма да ги намерите и второ – това не е баш истинско ревю, нали усещате. Това е някакъв друг жанр. За между нас си, като претенциозни, ама сърдечни зрители. А дважди повече ви моля да не го показвате на екипа. Грозева и Валчанов нямат нужда от похвалите на хейтър като мен, ще решат, че са се сбъркали, щом ги харесвам, а грам не са. Бърнев си знае какво мисля за него, а с г-н Савов и да се засечем някъде, не ме знае кой съм, що съм, така че все тая. Пък Мария Бакалова вече е в друга орбита и ще е малко фалшиво да й разправям, че ми е направила впечатление още преди да я помня, както стана модно да се говори. И все пак – ако стане някога дума за „Бащата“, бройте ме за почитател, даже и без да слагаме думичката „Оскар“ в изречението.

Автор: Драго Симеонов

С финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“