fbpx
 

КИНОводител: Отело от село

ОТЕЛО ОТ СЕЛО

Наскоро някой ме попита „Коя е любимата ти българска комедия?“ На мига пред мен оживя картинка от ранните ми детски години.

Лято. Варна. Аз с обелени колене и къси гащи потънал в големия ни зелен диван в хола, а пред мен пълна чиния пържени картофи, от които се стеле още пара. Около мен е насядало семейството ми. Звънките смехове на майка ми и баба ми кънтят в стаята и почти заглушават всички останали звуци, а от екрана на телевизора се подава биволица, която преживя бавно.. риза. Разкош. От време на време баба ми изсъсква по едно „Гледай го тоя пустиняк!“ и допълва „Същия като дядо ти!“ Говори за Панчо Върбанов, героя на нейния любим Стефан Данаилов.

Не знам точно колко пъти съм го гледал като дете, но бяха много. Първоначално паметта ми бе смесила няколко сюжета, което много ме беше объркало. Бях убеден, че участва и Тодор Колев (той беше моя любим актьор и трябваше да играе навсякъде). Водех ожесточени спорове с майка ми и баба ми и крайното ми заключение беше: „Тодор Колев се е скарал с някого и са го изтрили. Един ден ще намеря касетката и ше видите!“ Все още допускам възможността за някаква конспирация. Истината е някъде там.

Другарко? Джейн Фонда?

Кадър от филма „От нищо нещо“ (1979)

След встъпителната част от носталгични отклонения преминавам по същество.

Всичко започва, когато журналистът Ташев скача от влака в движение на косъм да изпусне перона на село Кълново. Ташев е решен да намине на гости на своя някогашен съученик и приятел Панчо. Обаче Панчо е по работа в града и компания трябва да му прави неговата съпруга Венетка. За нула време всичко живо узнава, че в селото има гост „гулемец ут тиливизията“. И голямото суетене започва.

Ситуация, която добре познавам и директно ме изтрелва в спомени, в които аз като дете от големия морски град, съм се озовавал на село (във възможно най-далечни краища като Видин и Родопите = на други светове). Вперените погледи, любопитсвото и абсурдните въпроси.

Гледай и ти ``От нищо нещо``

на

Кадър от филма „От нищо нещо“ (1979)

Главната ни героиня Венетка се огъва под натиска на вниманието и собствените си съмнения. И някак си от желанието да бъде предпазлива създава обстоятелствата за пълна катастрофа. И може би тук трябва да заговоря за сценария дело на Николай Никифоров. Както се казва „Без грешка.“ Толкова простичко и точно е изградено всичко. Улавянето на тая наша народопсихология ме удивлява. И мнителността. И не само в останалите, а и в нас самите. Пък и до днес много обичаме да се пооглеждаме с едно на ум какво ще си кажат хората за нас. Не, че няма защо. А бисерите в диалозите? Има поне дузина достойни да се окачат на табели из улиците ни.

Много съм си мислел как се пише хубава комедия. Дали в основата е времето и поколението, което в момента израства и се възпитава. Когато аз растях се гледаха стари български комедии, те ни бяха като наследство. Хуморът, който се раждаше и котираше тогава, беше този от „Улицата“ и „Клуб НЛО“. И той беше в резултат от БУНТ срещу онова, което ни заобикаляше. Тогава имаше трибуна за тези, които имаха да кажат нещо. Тогава телевизията беше различно средство от днешното. Но това е друга тема.

Кадър от филма „От нищо нещо“ (1979)

Връщаме лентата и във филма влиза нов играч. Каквото е можало, то вече се е объркало. Панчо пристъпва прага и още с първите си крачки приема образа на Отело от село. Венетка става Дездемона. Ролята на кърпичката поема ризата в стомаха на биволицата Венетка. Колективният образ на селото нежно подклажда съмнененията и ревността на нашия Панчо. Малкото зрънце съмнение придобива колосални размери. Трагикомедия. И като във всяка добра комедия смехът започва гадно да горчи. Венетка, ама биволицата, пада жертва. Успокоението идва под формата на пържоли за цялото село. Началото на едно провалено приятелство. За едното нищо.

Няма как да не спомена и великото актьорско трио и режисьора – Анета Сотирова и мир на праха им, Асен Кисимов, Стефан Данаилов и Никола Рударов.

Не го бях го гледал от години. Днес си го пуснах. Събуди много спомени и смях.

Поклон!

Кадър от филма „От нищо нещо“ (1979)

Автор: Венци Сариев

Рубриката „КИНОводител“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“