fbpx
 

КИНОводител: Къде са днес „таралежите без бодли“?

КЪДЕ СА ДНЕС „ТАРАЛЕЖИТЕ БЕЗ БОДЛИ“?

Специалният епизод, в който актьорите от „Приятели“ се събраха отново след 17 години, за да върнат лентата на спомените си, се превърна в световна сензация. И то не защото зрителите видяха продължение на историята, а тъй като се увериха, че химията между любимите им актьори се е градила на истинско приятелство, а мини обществото на персонажите им е било наистина тяхно семейство. Във виртуалното и крайно технологизирано време, в което личните контакти стават все по-дефицитни, усещането за близост, включително физическа, става все по-важна. Точно това превърна „Приятели“ в един от най-обичаните ситкоми с 10 сезона и 6 награди „Еми“.

Кадър от филма „Таралежите се раждат без бодли“ (1971)

Покрай специалния епизод на „Приятели“ се сетих за неговия български кино вариант, при това в детски формат – филма „Таралежите се раждат без бодли“, който през януари тази година отпразнува 50 години от премиерата си. На днешните хлапета, които боравят от 3-годишни с компютър като IT специалисти, усилията на някогашните им връстници да се научат да си мърдат ушите, може да се стори глупаво. С този филм обаче неслучайно са израснали поколения, защото в малката детска група един е за всички и всички са за един. И отстояват независимостта си в училище, на улицата и вкъщи, където твърде рядко срещат разбиране. Правят го толкова убедително, че превръщат в посмешище родителите, учителите си и своите съседи. Всяка битка е на живот и смърт, като например да си върнат футболна топка, паднала в минаващ камион. И успяват, благодарение на солидарността си, която е в основата и на „Приятели“. 

Гледай и ти ``Таралежите се раждат без бодли``

на

Кадър от филма „Таралежите се раждат без бодли“ (1971)

Този филм никога нямаше да има подобен успех без великолепния сценарий на Братя Мормареви (Марко Стойчев и Мориц Йомтов) и майсторската режисура на бащата на българското детско кино Димитър Петров, създал още „Куче в чекмедже“, „Васко да Гама от село Рупча“ и още куп христоматийни ленти. Никой друг като него не умееше да влезе толкова деликатно в детската душа, да се отнася без преструвки с хлапетата като с големи хора и да ги превърне в контрапункт на морала на възрастните. Актьорският отбор е наистина впечатляващ – участват рано отишлият си журналист Димитър Цонев, Андрей Слабаков, Ивайло Джамбазов, Кирил Петров, Петър Пейчев, Нейко Нейков.

Кадър от филма „Таралежите се раждат без бодли“ (1971)

Всички толкова си приличат и са толкова различни. Героят на Митко Цонев – Любчо идва от Брюксел и шашка всички с умението да си мърда ушите. Теди на Ивайло Джамбазов е винаги сериозният, Кирчо на Кирил Петров е най-малкият и следователно най-наивният, пълничкият Демби на Петър Пейчев е толкова симпатичен, че го ангажират и в „С деца на море“ – там е  хлапето, което уж заснема любовната авантюра на чичо Манчо (Георги Парцалев) с апарата си. 

„Таралежите се раждат без бодли“ се въртеше десетилетия традиционно за Деня на детето на 1 юни. Хлапетата имитираха героите, а родителите се смееха на забавните реплики и случки без да осъзнават, че играта на малките е по-сериозна от техния опит. Защото невръстните актьори със своята искреност влизаха във война с често лицемерното възпитание.

Лично на мен много ми липсват днешните малки таралежи на екрана. Не че ги няма в живота, но се търсят сценаристите и режисьорите, които да проникнат до дълбините на радостта, страховете и разочарованията на днешните хлапета. Те са много по-различни от тези във филма. Но пак са таралежи, които се предпазват с острите си бодли от превърналите се понякога във врагове, а защо не и хищници, възрастни. 

Кадър от филма „Таралежите се раждат без бодли“ (1971)

Автор: Кристина Патрашкова

Рубриката „КИНОводител“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“