Като човек обожаващ киното, винаги съм смятала, че неговата цел е да ти влезе в душата и да ти разкаже такава история, с която да се идентифицираш по някакъв начин, колкото и странен да е той. Да те трогне и да остане с теб поне известно време, докато не започне да се връща в определени моменти. Веднага се сещам за два български филма, които са ме накарали да се почувствам така през годините и то с голяма разлика в тематиката и времето.
Кадър от филма „Вчера“ (1988)
“Вчера” беше един от първите филми, които оставиха трайно впечатление у мен с историята си и емоцията на главните герои. История в гимназия в период, за който само съм слушала от родителите си, но въпреки това история, в която можеш да намериш нещо и за себе си. Универсална житейска действителност на привилегии и доказване, на един различен режим, към който всички се бунтуват, любовна мъка и много тайни. Дъщеря на дипломат – Дана (София Кузева), лошото момче с протекции Иван (Христо Шопов) и бедния, но умен красавец Ростислав (Георги Стайков). Филмът по сценарий на Владо Даверов и режисура на Иван Андонов се превърна в хитов и любим на толкова много поколения. Различни хора се идентифицираха с различни моменти и преживявания от филма. А музиката на Кирил Маричков и до днес въздейства на мнозина – символ на желанието за свобода и едно по-хубаво бъдеще, за което всички мечтаем, особено в тийнейджърския си период, когато сме толкова нахъсани за живот и приключения.
Гледай и ти "Вчера"
Друг пример за емоционална човешка история, за който веднага се сещам е “Слава” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Филм, който излезе години след това през 2016, но който ми носеше подобно желание да разбереш какво ще стане на финала. Железопътният работник Цанко намира голяма сума пари на релсите, но вместо да ги вземе за себе си, решава да ги предаде. А високопоставена шефка в министерството на транспорта намира ситуацията за много удобна и съответно го обявява за герой, само и само да отвлече внимаието от корупционен скандал. Стефан Денолюбов е абсолютно брилянтен като смачкания от живота Цанко, към който животът е бил брутален, но той има морал и достойнство. Поведението му и цялата му енергия са толкова постоянни и истински, че в никакъв момент нямаш съмнение за същността на този човек. За разлика от Юлия, в чиято роля е прекрасната Маргита Гошева и която е на ръба на нервна криза, опитвайки се да осъществи своя план. Двамата имат страхотно партньорство и от предишния филм на режисьорското дуо – “Урок”, където пък тя беше по-плаха и добра, независимо че бе принудена да обере банка, а той беше безскрупулен и неприятен собственик на заложна къща.
Кадър от филма „Слава“ (2016)
Кристина Грозева и Петър Вълчанов са от любимия ми вид режисьори – тези, за които историята е водещата и целият екип е верен именно на нея. Фестивалите и наградите са чудесен бонус към признанието на един филм, но истината е, че когато зрителите продължават да се сещат за него и да го пускат отново и отново, тогава всъщност неговата мисия е изпълнена.
Бях тийнейджърка, когато оцених качествата и историята на “Вчера” и в 30-те си години, когато се появи “Слава”. Не ми беше трудно да запазя частица и от двата филма именно в момента, в който съм ги гледала. Защото когато един филмов творец успява да докосне човешката душа, тя никога не го забравя.
Автор: Стаси Айви
Рубриката „КИНОводител“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“
