Документалното кино прави така, че историите и хората около нас, в които кино творецът се влюбва, оживяват на екрана. Именно за това в създаването му е важен процесът – времето, споделено с тези, чиито животи разказваш. Етиката в това да изградиш кино портрети на истински хора и истории е много важна и е от съществено значение да съхраниш своите герои. За работния процес по своите филми и за всички уроци, които получава от тях, ни разказва Светослав Драганов в Епизод 8 на любимия ни КИНОводител.
КИНОводител се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
Светослав Драганов е български документалист с над 10 години опит, режисьор и продуцент на редица документални филми. Завършва Специалност „Филмова и телевизионна режисура“ в Нов български университет, където през 2006 г. започва работа като преподавател. Автор на документалните филми „Това съм аз и никой друг“, „Животът е прекрасен, нали?“, „Водни духове“, „Самодейци“, „Децата на дружбата“, „Град на мечти“. Продуцент е и на няколко ленти, сред които „Жалейка“, отличена със специалната награда на журито в конкурсната програма Generation на „Берлинале“ и с Голямата награда на София Филм Фест 2016.
