До ден днешен, лентата на Людмил Кирков „Момчето си отива“ остава моят любим български филм – този, който най ме вълнува и вдъхновява. Темата, с която филма се занимава се превърна в основата на повечето проекти върху, които работя, а именно темата за съзряването (coming-of-age). Този вече т. нар. жанр, намери доста стабилно място в света на киното до днес (The Breakfast Club, Lady Bird). Това да проследим метаморфозата на един млад човек във възрастен, който осъзнава своята промяна и започва един друг етап от живота си е нещо, което всеки от нас е преживял.
Кадър от филма „Момчето си отива“ (1972)
Изключително впечатляващ е киноразказа, който Людмил Кирков изгражда заедно с оператора Георги Русинов, създавайки една приказна атмосфера, в която битът потъва и се превръща в нещо много по-важно и голямо. В нещо, което говори повече от нас, за нас. Сценарият на Георги Мишев съдържа реплики, които оставят трайна следа в историята на българското кино и смятам, че ще се помнят завинаги.
Леките невъзможни любовни истории, които сюжета проследява, карат всеки персонаж да осъзнае нещо ново и различно за себе си. Тази любов успява да го разгърне като човек, който прави първия важен избор в живота си и поема по своя житейски път.
Изключителният актьорски състав, който включва незабравимия Филип Трифонов (1947-2021) в ролята на Ран, Невена Коканова (1938-2000) в ролята на Тинка и Сашка Братанова в ролята на Мариана. Този триъгълник от невероятни артисти създава свят, който зрителя никога не иска да напусне, една България, за която само съм чел или съм гледал във филмите. Един от най-важните компоненти във филма, който също оставя траен белег в българското кино, това е музиката на Борис Карадимчев и разбира се песента „Хора и улици“, в изпълнение на Мими Иванова и Борис Годжунов.
Кадър от филма „Jojo Rabbit“ (2019)
Автор: Димитрис Георгиев
Рубриката „КИНОводител“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“
