“Критиката на изкуството, когато е направена добре, може да остави дори по-голямо удоволствие от изкуството, на което е посветена.” – казва Роджър Ебърт. Вдъхновени от думите на първия филмов критик със звезда на Алеята на славата, решихме да разгледаме тамата за критиката и влиянието ѝ в съвременния свят. Кино критиката може да е много повече от тълкувател и анализатор, а именно – активен съучастник, дори понякога с изпреварващи хоризонти.
За писането и анализирането на филми и абсолютното отдаване на киното всеки път, когато умът започне да препуска през екранните сцени, си говорим с Божидар Манов и Владислав Апостолов в близо 60 минути на Епизод 21 от подкаста на NO BLINK в партньорство с Българското национално радио – „Кино с думи“! Проектът е реализиран с финансовата подкрепа по Програма „Публики“ на Национален фонд „Култура“.
Критиката като изкуство
Божидар Манов е кинокритик, журналист и преподавател. Автор на стотици журналистически, критически и теоретични статии в редица български и чуждестранни издания. През годините е бил филмов наблюдател в БНР, БНТ, Дарик радио, други електронни медии и сайтове. Водещ на телевизионните предавания „Лачените обувки на българското кино“ (2015-2016). Автор е на редица книги за кино и многократно член и председател на международни журита на кинофестивалите в Берлин, Кан, Венеция,Карлови Вари, Сан Себастиян, Локарно, Кайро и др.
Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд”. Коментатор в bTV и БНР. Един от авторите на подкаста за кино на Webcafe – “Тихо, филмът започва”.
И още:
- Кино критиката като активна част от кинематографичния процес, а не постфункция;
- Разликата между кино критика и кино журналистика;
- Писането за кино – изкуство само по себе си;
- Влиянието на кино критиката в световен мащаб;
- Истинският фундамент на кино критиката – история и теория и спояването им с конкретния филм;
- Кино критиката – единственият абсолютен стремеж е към качеството;
- Поводът да пишеш за един филм – обясняване на времеви контекст и обществени процеси чрез изкуството;
- В създаването на един текст – трябва ли да мисли авторът за хората, за които го пише;
- Демократизиране на разговорите за кино и йерархията на познанието и компетентността;
- Дефицитът в писането за българското кино;
Претенциозната субкултура и незадълбоченото познаване на киното – балансът между двете; - Времето на дигиталната критика.
