Казват, че киното е колективна психотерапия, чрез която можем да реализираме тайните си желания. Най-прекият път към осъществяването на тези наши мечти осигуряват образите в един филм или сериал. Нима не са те тези, които чрез репликите си и посланията, които отправят, се настаняват трайно в съзнанието на зрителите?
За това как се изгражда плътен образ, който се запечатва в съзнанието ни, дълго след финалните надписи, си говорим със сценариста Нели Димитрова, режисьора Виктор Божинов и актьора Христо Петков в близо 50 минути на Епизод 24 от подкаста на NO BLINK в партньорство с Българското национално радио – „Кино с думи“! Проектът е реализиран с финансовата подкрепа по Програма „Публики“ на Национален фонд „Култура“.
Нели Димитрова е сценарист на на игралните филми „Петя на моята Петя“, „Голата истина за група Жигули“ и двата с очаквана премиера през 2021 година; на „Възвишение“ (2017), адаптация по едноименния роман на Милен Русков и на „Love.net“ (2011). Главен сценарист е и на ситкома на bTV „Домашен арест“ (2011-2014), както и съсценарист на сериалите „Хотел България“ (2004), „Връзки“ (2015-2016) и „Порталът“.
Виктор Божинов е режисьор на филмите “Възвишение”, “Голата истина за група “Жигули”, “Бягство”, както и на епизоди от сериалите “Под прикритие”, “Връзки”, “Пътят на честта”. Работил е като асистент-режисьор в редица международни продукции с някои от най-утвърдените режисьори на световното кино – Режис Варние, Фолкер Шльондорф, Ули Едел, Майкъл Аптед, Братя Тавиани и Тимур Бекмабетов.
Христо Петков е актьор с множество роли в театъра и киното. Участва в сериалите “Четвърта власт”, “Под прикритие”, “Дяволското гърло”, “Отдел “Издирване”, както и във филмите “Дзифт”, “Лора от сутрин до вечер”, “Пеещите обувки”, “Възвишение”, “Сърцето на машината, “Бягство” и др. Носител на номинации за театралните награди “Икар” и “Аскеер”.
В основата за създаването на плътните персонажи стои добрият сценарий. Той е много важно начало за изграждането именно на добра достоверност в един герой. В цялостния процес е много важна неразривната връзка между текста и режисьорските решения. Така се постига надграждането на заложения потенциал в сценария, който оживява чрез персонажите.
Процесът в избора на актьор за съответната роля може да се окаже изключително знаков още при написването и финализирането на сценария. Гостите ни се обединяват около това, че е много важно той да се случва естествено и живо, да не е теоретичен или логичен, а емоционален. Изключително важно за този творчески процес е да се случва динамично, защото това се съхранява енергията, около която хората се обединяват.
Добрата подготовка е задължителна за всички участници в процеса, само така е възможно да се постинге потъването в дебрите на възможността за изграждането на плътния образ.
- Достоверни персонажи, с които зрителят може да се идентифицира или да ги разпознае;
- Връзката между отделните елементи – надграждане на силата на героя;
- Развитието в създаването на герой с идея за актьора, който ще се превъплъти в съответната роля;
- Оркестрация между персонажите – баланс на взаимоотношенията между тях;
- Постигане на партньорство в актьорския състав и хомогенност на елементите в цялото;
- Негативните герои по-запомнящи ли са от добрите герои;
- Трансформациите на персонажа като двигател на историята;
- Конвенционално разказване на драматургия – как да бъдат запазени стойностите и значенията на правилата, но и да бъдат направени по-интересни и работещи;
- Потъване в материята при изграждането на персонажа;
- Различен подход на работа със сценария – незнанието на актьора какво ще се случи с героя му го прави по-спонтанен и непринуден.
