10 къси въпроса с Мартин Негрев

Мартин Негрев е завършил кино и телевизионна режисура в майсторския клас на проф. Георги Дюлгеров. Участва в уебсериали, видеоклипове, сериали, тв предавания и филми. Има опит като режисьор, асистент-режисьор, директор на продукция, организатор. Дебютният му късометражен филм „Посещението“ е селектиран за фестивала „Златна роза“ 2017, а през 2021 г. пак там „Магаре“ получи голямата награда за най-добър късометражен филм.

Мартин се съгласи да отговори на 10 къси въпроса за киното и за живота:

1.Представи се с три думи?

Мартин Николов Негрев 😀
Или малко по-подробно, обичам да се занимавам с видео и филми! Изучавал съм “Филмова и телевизионна режисура” в НБУ, като част от “Майсторския клас” на Проф. Георги Дюлгеров.

2. Хората те мислят за……, а ти всъщност си….

О, това е малко объркващ въпрос, със сигурност има неща, които хората мислят за мен, а те не са точно това, но не са и неща които коренно да се различават от това което аз мисля за мен 😀

3. Твоето най-силно качество?

Може би понякога инат! Но пък имам и не толкова добри качества, понякога се боря с мързела си 😀

4. Добрият режисьор задължително трябва да бъде…

..постоянен! Но като цяло не знам формулата все още! Мога да кажа, какво мисля: постоянство е едно трудно качество, което мисля, че важи във всички сфери не само в киното!

На снимачната площадка на филма "Магаре" в гл. роля Красимир Доков. Филмът спечели голямата награда " Златна Роза" през 2021г. за късометражен филм.

5. Какво би работил, ако не работеше в киното..?
Ами аз не работя само в киното, но ако не беше то, не знам, имам голям интерес към кулинарията, може би нещо свързано с нея, но хубавото на нашата сфера е, че когато създаваш филми или видеа, можеш да се потопиш в съзнанието на други хора, за да ги разбереш повече. Това сякаш ти позволява да живееш и през другите, понякога. Нали това е и една от целите на филмите, да се поставиш на мястото на героите.

6. На кого си благодарен?
О, тук няма да ми стигнат редовете. Благодарен съм на семейството ми, изключително много! Понеже винаги ме подкрепят, а и още от ранна възраст са ме оставяли сам да избирам, което ме доведе до интересите ми в по-късен етап от живота. Благодарен съм на приятелите ми, те са хората, които често ти напомнят кой си, а и имам щастието да съм заобиколен от искрени хора и това е дар, защото те няма да хвърлят прах в очите, само за да чуя това, което аз искам. Благодарен съм на живота, че ме е сблъсквал с различни ситуации и хора през годините, което ми е помагало да опознавам себе си и да се уча от моите грешки. Благодарен съм на Проф. Георги Дюлгеров, че постави едни основи в знанията ми в тази сфера, които няма кой друг да остави.
И на себе си съм благодарен, че понякога не слушам никого и си правя каквото знам, за добро или за лошо!

7. Най-хубавото пътуване беше до…, защото….
Имал съм много най-добри пътувания, а това е защото самия аз се променям с годините.
Няма как то да е само едно! Пътувания с любими хора, пътувания на различни места! Пътувания свързани със създаването на филми! Всичките са различни и всичките са хубави по свой начин!

  1. Най-великият филм за теб е:  .. винаги ми е било много трудно да определя кой ми е любимия филм или режисьор. Мисля, че точно такъв няма или поне със силата на тези думи “най-велик за мен”. Както споменах по-горе, през годините човек се променя, има едни възгледи след време други и така. Понякога като някой ме пита: ама ти преди 2 години каза това. Да, така е! Може да съм го казал, но вече е различно! Видял съм нови неща, променил съм мнението си! И по този начин аз не мога да определя кой ми е любим филм, имало е филми, които преди не съм оценявал или обратното, харесал съм ги много, но сега като ги гледам нямам същото усещане!
    Мога да напиша няколко филма, които са ми направили силно впечатление през годините и са оставили онова усещане в мен, което те кара да мислиш!

    Тя/her
    Another Earth
    Соларис
    Тайният прозорец
    Авантаж

9. Кой е проектът, който ангажира вниманието ти в момента?….

В момента съм подхванал няколко онлайн проекта, създадохме наш кулинарен канал “Голям праз”, канал, който е свързан с автомобили и забавни видеа “Balkan Drive” и работим върху още няколко проекта. Опитвам се да се фокусирам и върху нов филм, но още съм в процес на мислене и разписване, така, че за него нищо не мога да кажа все още.

10. Киното за теб е….

Киното за мен е начин на живот. Просто чрез него мога да живея, така както аз смятам, че искам. Същевременно това не е лесно, което пък поражда въпроси.

Автор: Веселина Костадинова

Статията е създадена с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура!

Йона Тукусер рисува картини за глада

През 2010 г.  художника Йона започва създаването на проекта „Глад“, идеята за темата възниква докато е студентка в Националната художествена академия в България.

Българката, родена в Украйна споделя…

„Образите в картините от проекта „Глад“ водят началото си още от ученическите ми години. Когато бях в пети клас, учителят по история ни разказа за масовия глад в Съветския съюз и Украйна и ни показа снимка на канибали, от което аз се шокирах. За домашно учителят ни насърчи да разпитаме баба си и дядо си как са преживели глада. Разказаните спомени за страшния глад в Бесарабия след Втората световна война остават завинаги в паметта ми като постоянни спътници, които не престават да ме вълнуват. Докато следвах в Академията в София, реших да ги пресъздам със средствата на живописта.“ – разказва Йона.

„РОДИНА, 10-1990, ISSN 0235 – 7089, стр. 58 / ДАОО, P-702, оп. 1, дело 102 a, 13. Глад в Поволжието – 1921 г.“, маслени бои върху платно, 100 x 130 см, 2010 г., Йона Тукусер

От 2009 г. Йона изследва исторически материали за глада в Украйна и Съветския съюз от периода 1921–1923 г., 1932–1933 г., 1946–1947 г., като използва академичен подход при подбора на източници на информация от архиви и лични интервюта с живи свидетели, които са оцелели от глада. Резултатите от изследването по темата служат за пресъздаване на съветския глад в Украйна със средствата на живописта.

„Хрушчов, Н. С. Мемоари. Избрани фрагменти. М., 1997, стр. 202–204“, маслени бои върху платно, 100 x 130 см, 2010 г., Йона Тукусер

Рисунки по разкази…

„И тогава си спомни дори това, което би било по-добре да не си спомня. Как се е криел в мазетата от бомбардировките. Колко го е било страх да покани непознати да го отведат до тоалетната. Как е бил толкова гладен, че е ял играчката на приятеля си. Той дори знаеше, че майка му вече я няма. Каза го простичко: „Майка ми отиде на моста, мостът беше взривен, тя умря“.

Историята е разказана от Мария, гр. Киев, 2022 г.

„Бях толкова гладен, че ядох играчката на приятеля ми“ – Илия, 6 години. Мариупол“, маслени бои върху платно, 135 х 200 см, 2022 г., Йона Тукусер

Част от проведените изложби...

През декември 2010 г. почива бащата на Йона, две седмици преди откриването на изложбата „Глад“ в София. Изложбата е отменена и преместена за март 2011 г.

През март 2011 г. е представена  в Център за култура и дебат „Червената къща“, София, България

През 2020 г. Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките публикува научната статия на Йона „Проекция на метамодерен метод за изследване на глада в Бесарабия през 1946–1947 г., отразена в историческата живопис“ в списание „Исторически преглед“.

През 2022 -ра домакин на изложбата „Глад“ е Националната Художествена Галерия „Квадрат 500“.

Автор: Веселина Костадинова

Източник материали: Йона Тукусер

Статията е създадена с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура!

Йона – белият гълъб на мира

Гледай документалният филм „Антропофаг“ само в noblink.bg!

Авторът Йона Тукусер е българка, родена в Украйна. Йона е забележителна личност с многостранни художествени таланти: тя пише музика, рисува живописни картини и е автор на документален филм. Темата на нейното изкуство е античовешките действия в Бесарабия, Одеса през 1946 – 1947 г. , които обричат хиляди хора на принудителен глад. В следствие на това нечовешко престъпление мнозина стигат до крайната фаза на глада – антропофагията (човекоядството).

Коя е Йона?

Йона Тукусер е родена през 1986 г. в българско семейство в село Главан, което е на 70 км от делтата на река Дунав в Украйна. Потомка е на преселници (1832 г.) от село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, България.

Преди разпадането на Съветския съюз нейната майка Валентина е медицинска сестра, а баща ѝ – майстор на надгробни плочи.

Йона често живее при баба си и дядо си, които са дълбоко религиозни. Баба ѝ пеела в църковния хор и много често Йона я съпровождала в църквата. Четейки Библията, от дете се привързва към нея, спазвайки всички християнски традиции. В дома на баба ѝ и дядо ѝ я осенява за първи път и трепетът към изкуството на живописта.

След рухването на Съветския съюз родителите на Йона се занимават със земеделие и животновъдство. В юношеството си тя често им помага в градината, на полето и в кланицата, при обработката на месото, което доставят в Одеса.

В периода 2003–2007 г. учи в Измаилския хуманитарен държавен университет в Украйна, завършва с бакалаврска степен по изящни изкуства, в класа на Иван Шишман.

В периода 2007–2010 г. учи в Националната художествена академия – София, първата година учи живопис в класа на Андрей Даниел. След конфликт с учителя си, се мести в класа на Теофан Сокеров и получава магистърска степен по живопис.

От 2009 г. Йона изследва исторически материали за глада в Украйна и Съветския съюз от периода 1921–1923 г., 1932–1933 г., 1946–1947 г., като използва академичен подход при подбора на източници на информация от архиви и лични интервюта с живи свидетели, които са оцелели от глада. 

Йона на иврит /„יוֹנָה“/ означава Гълъб. Това е и прякорът на рода по майчина линия. Всички познаваме общочовешкия символ на Мира.

Белият гълъб отваря „черната кутия“ на истината!

А истината е че „по-страшно от войната е гладът, а по-страшно от глада е липсата на обич“.

Не пропускай!

Автор: Веселина Костадинова

Източник материал: Йона Тукусер

Статията е създадена с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура!

Антропофаг – гладът е по-страшен от войната

Гледай филмът „АНТРОПОФАГ“ от  27.01.2023  само в noblink.bg!

За филма …

През май 2018 г. Йона Тукусер започва снимките на документалния филм „АНТРОПОФАГ“ в редица села в Украйна, заснемайки лични истории за оцеляване от глад и антропофагия (човекоядство) в района на Одеса в Украйна през 1946-1947 г. 

Кадър от филма „АНТРОПОФАГ“ (2022)

Във филма „АНТРОПОФАГ“ Йона Тукусер се обръща към живата колективна памет на местните жители и записва споделените спомени за съществуване на антропофагия в селата им. Търсейки доказателства за антропофагия, среща момиче Анна в Болград, което й разказва, че баба й е виждала документи за хора, осъдени за канибализъм в Бесарабия.

Относно осъдени за антропофагия, историкът Олександра Веселова прави следната извадка от архивни документи: „От началото на 1947 г. отделът за борба с престъпността към МВР на УРСР разследва 130 случая за човекоядство, регистрирани са 189 изядени човешки трупа, а 132 човека са изправени пред съда. Повечето от тях са от Измаилска област“.

Гладът потиска безусловния рефлекс при хора, достигнали до канибализъм. Това характеризира историческите периоди на социални трансформации, войни, епидемии. Кората на социалните форми на поведение е разрушена, огънят на биологичните импулси избухва и вместо културен социус, виждате диво животно, напълно различно от културно същество.

Картина : "Пешките на трагедията в Украйна". / Фонд № 2000. оп. 2, дело 131, стр. 143–144“, маслени бои върху платно

Концептуалният саундтрак във филма „АНТРОПОФАГ“ е композиран от самата Йона и се казва „Канибализмът е концепция за историята на живота“.

На 7 май 2021 г. Йона издава музикален албум „Антропофаг“, който включва 21 електронни звукови импровизации, създадени в Рим от 2016 до 2021 г. Звуковите композиции в албума „Антропофаг“ са вдъхновени от реални истории, събрани от Йона за глада и канибализмът в Украйна през ХХ век. „В албума „Антропофаг“ разказвам историята на едно нямо момче, което, след като вижда майка си да яде тялото на братчето му, изтичва на пътя, за да изкрещи ужаса от видяното. Вместо думи обаче то издавало само стържещи звуци. Момчето онемяло от преживяното.“ Всяка композиция в „Антропофаг“ разказва истинска история.

Кадър от филма „АНТРОПОФАГ“ (2022)

„По-страшното от войната е гладът, а по-страшно от глада е липсата на обич“

„АНТРОПОФАГ“ – филм на Йона Тукусер с ексклузивна премиера в noblink.bg!

Не пропускай!

Автор: Веселина Костадинова

Източник материал: Йона Тукусер

Статията е създадена с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура!

Филмът „17“ с участието на Владо Пенев

Страртираме 2023-та година с отличната игра на Владо Пенев във филма „17“. Гледай тази вечер – (04.01.2023г.), в 17 ч. само в noblink.bg.

Магията на късото кино ни води в хотел, в който главния герой Даниел (Владимир Пенев) ще бъде специален гост. На пръв поглед обстановката е абсолютно нормална, но дали е така?

Филмът „17 “ на режисьора Ради Стоянов е интересен поглед върху човешките взаимотношения и вечния въпрос „какво ще стане накрая“ присъства още от първите минути на драмата. 

Кадър от филма „17" (2018)

Сблъсъкът на 60 годишния Даниел с младата Моника (Ели Кирил Колева) предизвиква неподозирани промени у него. 

Гледай 27 минутната драма „17“! 

Статията е създадена с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура!

Кадър от филма „17“ (2018)