„Писмо до Америка“ е една от причините да остана в България. Опитвала да разубеждавам приятели от заминаване с този филм. Той вярва в магия, която ни липсва днес, само 20 години по-късно. Може би и на нас ни трябва песен, която да ни излекува от вируси, лоши мисли, самота, суета и страх?

Във второто издание на видео рубриката ни „КИНОводител“ се потапяме в изкуството на операторското майсторство! Мартин Балкански ни споделя за магията и неповторимото вълнение да улавяш дози щастие с визьора на камерата.

Героите в българския социален реализъм са недоразвити символи, целият им характер се свежда до това, че им се скача от мост. Човек не може да си представи техния живот когато камерите не са включени (но знаем, че е изпълнен с мизерия). Познатото, когато е толкова банално и буквално, се усеща чуждо.

Част от новата ни рубрика „КИНОводител“ са видеата, в които ти откриваме повече от света на българското кино! Изключително радостни сме, че в първото издание на тази нова инициатива се включва прекрасната Мартина Апостолова.

„Да ви призная, имам един малък проблем с българското кино. Чудесно, ще речете, щом е само един, при това малък. Обаче става дума за нещо наистина съществено…“ – с тези всъпителни редове започва първият текст от Сезон 2 на рубриката ни „Киноводител“.

Основната посока на постиженията е във въздействието с естественост и простота, с остроумни или оригинални хрумвания за цвят. Без да се подценява екзистенциалната проблематика, която е заложена в непретенциозни сюжети.

През последните години биват развивани различни събития и платформи за представяне на късометражно кино. Някои от тях вече не съществуват, а други се развиват като формати.

Успокоителната перспектива е, че все повече автори на късометражно игрално кино, които така или иначе не печелят пари и публика от голям екран, съвсем естествено и плавно се обръщат и се ситуират в Мрежата – много по-естествено и плавно от колегите си от пълнометражните формати.

Българското игрално късометражно кино просто не съществува и не тръгва в разпространителската мрежа. Затова пък другата Мрежа е не само алтернатива, а най-стабилната и понякога единствена реална възможност то да достигне до потенциални зрители.

Форумите могат да се разделят на две групи. Първата са големите поне за България фестивали, които „приютяват“ и късометражни игрални филми, но те не са основният им фокус. Това са националният „Златна роза“ и София филм фест.

Форумите могат да се разделят на две групи. Първата са големите поне за България фестивали, които „приютяват“ и късометражни игрални филми, но те не са основният им фокус. Това са националният „Златна роза“ и София филм фест.

И в късометражното игрално кино, както и в пълнометражното, под „хибридност“ се разбират различни смесвания: може да става дума за видовете кино, но също между жанровете, между различните изкуства и културни индустрии, дори между дължините.

Това са само част от режисьорските имена, чиято активна сила ще дойде в следващото десетилетие и ще оформи лицето на киното днес. Но ще се появяват и други автори, а също и различни тенденции, а споменатите имена тепърва се разгръщат.

Не бих могла да кажа, че се появява нова вълна режисьори, защото те не са обединени от обща платформа или тенденции, но през първото десетилетие се натрупват достатъчно автори в очакване на своята възможност да заявят себе си.

В пълнометражното кино зрителите отбелязват сериозен недостиг на исторически филми, на детски, на биографични. Докато в кратките форми се срещат непрекъснато опити за съвременни жанрове и за собствени открития.

Недостатъците на Нетфликс в разпространението се превръщат в предимства при независимия или късометражен филм. Компанията не се грижи да му осигури потенциална публика – но го прави достъпен, за разлика от традиционната разпространителска мрежа.