Бях тийнейджърка, когато оцених качествата и историята на “Вчера” и в 30-те си години, когато се появи “Слава”. Не ми беше трудно да запазя частица и от двата филма именно в момента, в който съм ги гледала.

Ето там ме върна филмът „Вездесъщият“ на режисьора Илиян Джевелеков. Към онова телевизионно доказателство, че някъде дълбоко (а понякога и не толкова дълбоко) във всички нас се крие по един воайор.

Покрай специалния епизод на „Приятели“ се сетих за неговия български кино вариант, при това в детски формат – филма „Таралежите се раждат без бодли“, който през януари тази година отпразнува 50 години от премиерата си.

”Куче в чекмедже” – един филм, който лъха на моето детство, на това – най-истинското. Макар че съм родена през 91-ва година, смея да твърдя, че и аз се докоснах до онова безгрижно детство, в което стояхме на площадката зад блока до късно през лятото…