Документалното кино прави така, че историите и хората около нас, в които кино творецът се влюбва, оживяват на екрана. Именно за това в създаването му е важен процесът – времето, споделено с тези, чиито животи разказваш.

Бях тийнейджърка, когато оцених качествата и историята на “Вчера” и в 30-те си години, когато се появи “Слава”. Не ми беше трудно да запазя частица и от двата филма именно в момента, в който съм ги гледала.

Ето там ме върна филмът „Вездесъщият“ на режисьора Илиян Джевелеков. Към онова телевизионно доказателство, че някъде дълбоко (а понякога и не толкова дълбоко) във всички нас се крие по един воайор.

Необятен е светът на музиката и е изключително любопитен процесът по създаването й, когато тя и киното трябва да се слеят в едно цяло! Срещаме те отново с Георги Стрезов – един от най-изявените композитори на филмова музика не само в България, но и в световен мащаб.

Покрай специалния епизод на „Приятели“ се сетих за неговия български кино вариант, при това в детски формат – филма „Таралежите се раждат без бодли“, който през януари тази година отпразнува 50 години от премиерата си.

”Куче в чекмедже” – един филм, който лъха на моето детство, на това – най-истинското. Макар че съм родена през 91-ва година, смея да твърдя, че и аз се докоснах до онова безгрижно детство, в което стояхме на площадката зад блока до късно през лятото…

Този път нашият КИНОводител те отвежда в музикалния свят на една филмова продукция. Нашият водач е Георги Стрезов – един от най-изявените композитори на филмова музика не само в България, но и в световен мащаб.

Много съм си мислел как се пише хубава комедия. Дали в основата е времето и поколението, което в момента израства и се възпитава. Когато аз растях, се гледаха стари български комедии, те ни бяха като наследство.

В третото издание на видео рубриката ни „КИНОводител“ на фокус, отвъд обектива, е един от най-гледаните български сериали – „Под прикритие“, преминал родните граници като световен хит с продажби в 184 територии.

„Писмо до Америка“ е една от причините да остана в България. Опитвала да разубеждавам приятели от заминаване с този филм. Той вярва в магия, която ни липсва днес, само 20 години по-късно. Може би и на нас ни трябва песен, която да ни излекува от вируси, лоши мисли, самота, суета и страх?

Във второто издание на видео рубриката ни „КИНОводител“ се потапяме в изкуството на операторското майсторство! Мартин Балкански ни споделя за магията и неповторимото вълнение да улавяш дози щастие с визьора на камерата.

Героите в българския социален реализъм са недоразвити символи, целият им характер се свежда до това, че им се скача от мост. Човек не може да си представи техния живот когато камерите не са включени (но знаем, че е изпълнен с мизерия). Познатото, когато е толкова банално и буквално, се усеща чуждо.

Част от новата ни рубрика „КИНОводител“ са видеата, в които ти откриваме повече от света на българското кино! Изключително радостни сме, че в първото издание на тази нова инициатива се включва прекрасната Мартина Апостолова.

„Да ви призная, имам един малък проблем с българското кино. Чудесно, ще речете, щом е само един, при това малък. Обаче става дума за нещо наистина съществено…“ – с тези всъпителни редове започва първият текст от Сезон 2 на рубриката ни „Киноводител“.