fbpx

ЗАД КАДЪР

Как се прави къс филм?

Не всеки къс филм може да направи това – да те отведе на пътешествие, което трае цял един човешки живот. „Коловози на времето“ е изключително смел режисьорски дебют в жанра магически реализъм, който напомня за тиктакащите часовници във всеки един от нас. Лентата е снимана в продължение на повече от година и така за 30 минути пред очите на зрителя минават 4 сезона и… близо 50 години.

Именно от сложността на този дълъг процес се роди идеята да създадем рубриката „ЗАД КАДЪР“. В нея ще ви разказваме от първо лице за всички стъпки, от малките до големите и от началото до края, през които преминава един филм, докато стигне до зрителите си.

Автор на рубриката е Велианна Кашева, режисьор и продуцент на филма.

КОЛОВОЗИ НА ВРЕМЕТО

I. Идеята

„КОЛОВОЗИ НА ВРЕМЕТО“ ИЛИ ДЪЛГИЯТ ПЪТ КЪМ ИДЕЯТА ЗА ЕДИН КЪС ФИЛМ

Как cе раждат Идеите? И как ce превръщат в реалноcт? Колко пъти cе cлучва най-мощната cпирачка да е именно cобcтвеният ни ум, който ни пази, заcтрахова ни cрещу провали и повтаря: „не, не… това няма как да cтане… това е твърде голямо за теб…“. Да напишеш кино сценарий е понякога спонтанен, понякога стремителен и еднопосочен, а друг път – страшно дълъг път, по който всъщност път няма. Все едно си на средата на голо, безкрайно поле, което се шири докъдето ти стига погледът, и някой зад теб ти казва: „А сега тръгни по пътя“. Такъв беше моят случай с първият ми късометражен филм.

Какво опитах, докато стигна до истинското начало? 1) Опитах се да развия история по моя собствена идея – не стана. 2) Прочетох двуметрова купчина книги с къси разкази и опитах да донапиша някои от тях като сценарий за филм – не стана. 3) Прочетох още една двуметрова купчина, търсейки моя разказ, онзи, за който наистина ми трепва нещо и който наистина чувствам като че аз съм написала, преди да се родя. Намерих го, казах си „Това е твърде сложно за мен и прибрах книжката някъде, където да не я виждам. Сърцето обаче чеcто вижда по-добре от ума… Шеcт меcеца по-къcно отворих пак на cъщата cтраничка, показах я на профеcор Дюлгеров и cъc cъщия този cтрах в едната ръка и цялата ми лудоcт – в другата, чух отговора му, който вcъщноcт вече знаех…:

„Това е твоят филм. Този разказ мирише на кино!“…

Това cе cлучи преди повече от три години. За това време, „Коловози на времето“ премина през хиляди транcформации – като вcяко живо нещо. А какво по-живо от идеите ни, които дишат в наc, дори да им вържем очите?

 

Картина на Ваник Авакян, „Новите идеи“

II. Главната роля

“КОЛОВОЗИ НА ВРЕМЕТО“: ДА ИЗБЕРЕШ ГЛАВЕН АКТЬОР 

Обичам да си спомням как започна всичко – с вдъхновение от един разказ, а после лавина от срещи, които малко по малко започнаха да му вдъхват живот. „Коловози на времето“ е една история, силно концентрирана около живота на само един човек, на една личност. В такива ситуации за режисьора е много важно да намери не просто добър актьор, а най-най-правилния човек, който да заживее в дрехите на точно този главен герой…

Започнах да гледам представленията, на които ходя, с друго око – това на един скрит в сянката на публиката търсещ човек. На точно това представление обаче, по вечния Чехов, отидох без никакви очаквания – просто защото обичам Чехов. Беше броени седмици след като историята беше заживяла вече в ума ми. Почти съм сигурна, че беше 12-и януари, 2017-та година. На сцената излизаха кой от кого по-живи и силни актьори, аз им се радвах искрено, и така докато в единия от епизодите под прожекторите се появи млад мъж с шапка, който просто, без да ме пита, облече дрехите на Виктор – моят главен герой. Бях абсолютно сигурна, че е той.

Представлението беше „Човекът, който искаше“, а актьорът магнит – Владимир Димитров.

Пък аз бях един плах режисьор в сянката на публиката, или човекът, който много искаше да вдигне телефона и да го покани… Събирах смелост за това близо месец, въпреки 7 годишния ми опит като журналист, разговарял с кого ли не.
Разговори като този обаче, се помнят дълго.

А роли като тази, в която ще го гледате скоро – още по-дълго.

III. Сценарият

КАКВО НАИСТИНА ОЗНАЧАВА ДА ПИШЕШ ЗА КИНО

Ако си представяте писането на сценарий като уютен, вдъхновен процес до чаша кафе (разбира се, като на снимка) – грешите… 🙂

Писането на сценарий е преди всичко дълъг процес. Бавен и труден. Хаотичен. Идеите се раждат и умират хиляда пъти, докато намериш Най-Твоята. А после, когато най-накрая я разпознаеш, започва истинската битка със собственото ти въображение… Героите се появяат и изчезват, картините непрекъснато се променят, а всяка прочетена книга или изгледан филм добавят нови нюанси към собствения ти прочит на идеята.. .

Изобщо, какво означава да преведеш едно литературно произведение на езика на киното?

1) Да го направиш действено. Сюжетът на всеки кино сценарий, чара на всеки кино сценарий, характерът на всеки кино сценарий и изобщо каквото се сетите на кино сценария произтича от действията, заложени в него. Това може да е само една случка (в някои къси филми), но разработена с много внимание към детайла. 2) Да се освободиш от любовта си към литературната творба и да приемеш филма си като отделно, живо произведение на изкуството. Това може да е малко болезнен акт, но пък резултатът от него е чувство за абсолютна свобода. Появяват се цели нови сцени, нови герои, нови случки… После пък много от тях – в моя случай един тих свещеник, някакъв завистлив фотограф, група хипита, които се радваха на живота насред разрухата – си отиват, преди да „завъртиш камерата“. Но спокойно, те винаги го правят с разбирането, че в историята трябва да останат само онези Герои, които наистина живеят в нея. А после невероятните актьори, с които режисьорската работа те среща, ще напълнят тези образи с цветове, с кръв, с живот…

Писането на сценарий наистина е вълшебен процес, празник на свободата. Просто е нужно канско търпение, за да минеш през него, и много воля – да сложиш един ден точката. 🙂

Благодаря на проф. Георги Дюлгеров и на колегите от майсторския клас за откровеността и помощта, абсолютно незаменими в първото ми пътешествие по този път…

IV. Екипът (31.03)

V. Кастинг (07.04)

VI. Работа с актьори (14.04)

VII. Правилните локации (21.04)

VIII. Костюмите (28.04)

IX. Репетиции, репетиции... (05.05)

X. Без паника: Ден 1 (12.05)

XI. Топ 10 грешки на терен (19.05)

XII. Монтажът... (26.05)